„Волята може да се възпитава. Учете се да искате решително и силно; затвърдете така вашия блуждаещ живот и не го оставяйте да се мята ту насам, ту нататък, както сухото листо по волята на вятъра.“
♥ Воля и път
„Възпитанието на волята е целта на нашето съществуване. За решителните и твърдите има и време, и сгоден случай.“ ~ Ралф Уолдо Емерсън
Когато за пръв път възникнал проектът да се открие пряко съобщение между Англия и Америка, доктор Ларднер прочел в Кралското дружество лекция, с която доказвал, че параходите никога няма да могат да преплават Атлантическия океан, защото не могат да носят със себе си толкова въглища, колкото им са потребни, за да поддържат парата си за из целия път. Първият кораб „Сириус“, преминал океана за 19 дни, смъртоносно поразил теорията на Ларднер. Когато се предложило корабите да се строят от желязо, мнозина казвали: „Желязото потъва, само дървото може да плава“, но опитът показал, че чудото на пророка, който накарал желязото „да плава“, може да се повтори.
Надали в някоя биография ще се намери нещо по-възвишено от постъпката на младежа Хенри Фосет, последният пощенски директор при Гладстон. Когато бил на лов с баща си, последният гръмнал с пушката си, и вместо дивеча, улучил сина си и му избил очите. Тогава синът казал: „Няма нищо, тате, слепотата няма да ми пречи да успея в живота“. Дълго време из лондонските улици можела да се види трогателната картина, която представлява X. Фосет, воден от вярната си дъщеря, която служела на баща си за секретар и пътеводител. Помислете си сега: един младеж ослепява и с двете си очи и то още преди прага на самостоятелния си живот, и все пак, като се осланя на смелата си енергия, на невероятната си воля, излиза във всяко отношение виден човек, един от най-личните хора в страната, прочута по своите велики хора. Мнозина младежи щяха да бъдат просто смазани, убити от такова едно нещастие и никога не щяхме да чуем и името им. За щастие на човечеството има още мнозина Фосетовци.
Юначната дъщеря, която замествала очите на баща си, сама е била чуден пример за енергия и решителност. В историята на Оксфордския колеж за пръв път, в продължение на 100 години от основаването му, тя едничка се удостоила да завземе такова положение, до което са се въздигали само велики мъже като например Гладстон, и да се удостои с титлата първа ученичка по математика. Тази отлика, равна на която нямало дотогава в историята, привлякла вниманието на целия просветен свят. Да, до такова положение не само не се е въздигала никога по-рано жена, но и от мъжете са го постигали само ония, които по-сетне са станали знаменити хора. Кой ще отрече, че там, дето има воля, там се намира и дирения от човека път.
„Обстоятелствата, казва Милтон, рядко благоприятствуват знаменитите хора. Те са си проправяли път към триумфа през най-различни спънки, изпречени насреща им.“
Същинската леснина за преодоляване на обстоятелствата се крие в това именно, че човек сам трябва да бъде обстоятелство, и то най-важното.
Трябва да уравновесяваме решителността със скромността и да я поддържаме със знание и здрав смисъл, инак тя ще ни накара да си удряме главата в стената. Ние никога не трябва да мислим, пък и да се надяваме, че само с непреклонна воля ще надделеем и необоримите факти. Имаме право само да предполагаме, че сме способни да извършим всичко в границите на нашите най-големи способности, сили и търпение. Човек със силна воля, умен и настойчив все ще намери или ще си проправи път навред, дето, според природата на нещата, такъв е възможно да се намери или да се прокара.
Всеки знае, че не винаги се отваря път там, дето има налице воля; че не винаги трудът надделява всичко; че има работи невъзможни дори и за оногова, който силно и пламенно ги желае; че не винаги ние можем да направим със себе си всичко нам угодно; че в собствената наша природа има граници, които не могат да бъдат прекрачени от никакъв запас от воля и прилежание, и че враната, колкото и да гледа слънцето, никога няма да стане орел.
Едно е само без съмнение вярно, че волята е достатъчно силна, за да поддържа в човека постоянен стремеж към нещо, което превишава силите на човека и с време ще го изтика далеч напред към избраната от него цел.
Най-великото нещо за човека е да може да направи всичко възможно от дадения му материал. Това е успех, друго няма нищо.
Ако и да е вярно, че силата на волята не може да прави чудеса, все пак историята доказва, че тя е почти всемогъща. Един римски кардинал казва: „Няма на света човек, когото да не е посетило поне веднъж в живота му щастието; но ако то види, че той не е готов да го приеме, то влиза през вратата, а излиза през прозорците“. Случаят е капризно нещо и безгрижните, тежките, ненаблюдателните, ленивите хора не го съзират или го потърсват, когато той вече е отлетял. Будните хора го забелязват и мигом го схващат както лети.
Посочете ми един човек, който според вкорененото недоразумение се счита за жертва на несполуката и аз тогава ще ви посоча от своя страна, някоя поквара в характера му, която именно му е навлякла на главата бедата: той е или с лош нрав, или високомерен, вятърничав, или му липсват характер, ентусиазъм или друго някое качество, без което човек не може да се надява на успех.
Дизраели казва, че не обстоятелствата създават хората, а хората създават обстоятелствата.
Сполуките си ние приписваме на себе си, а неуспехите - на съдбата. Човек не е безпомощен атом в бездната на творенията, установен неподвижно и водим само от своята притегателна сила.
Вярвайте, че волята има сила, която унищожава болното, сантименталното учение на фатализма - „вие сте длъжен, но не можете; трябва, трябва, но е невъзможно“. Само невежите и повърхностните хора вярват в съдбата. „Първата крачка в областта на мисълта събаря, разрушава тази планина от неизбежности.“ „Съдба - това е неразбрана причина.“ „Нека се боят от съдбата ония, които имат някакви недостатъци в характера си или в стремежа към целта си; но оня, който се основава на факта, че съществува, той има съдба над съдбата и може да се надсмива над фортуната.“ Силният човек винаги ще си намери място. „Който има твърда воля, казва Гьоте, приспособява света към себе си.“ „На хората липсва не сила, казва Виктор Юго, а воля. Оня, който се решава да постигне някоя велика цел, със самото си решение вече преминава главните прегради, които му запречват пътя към целта; който обладава великата идея да се самоусъвършенствува и който тържествено й се предава изцяло, той ще види, че тази идея и това решение вечно ще горят и ще го насочват по пътя към съвършенството, ще види, че те му откриват или създават средства, ще поддържат храбростта му, когато е угрижен, и силите му - във време на слабост.“
Волята може да се възпитава. Учете се да искате решително и силно; затвърдете така вашия блуждаещ живот и не го оставяйте да се мята ту насам, ту нататък, както сухото листо по волята на вятъра. Фортуната се усмихва на ония, които запретват ръкави и подкарват с рамо колелото, на ония хора, които не се боят от отегчителната, суха, уморителна черна работа, на енергичните, твърди и издръжливи хора, които не бягат от калта и дребните работи.
Младежите трябва да се учат, че оня е само велик, който с героичен живот побеждава съдбата, че прилежанието е майка на сполуката; че на всеки девет случая от десет всичко онова, което наричаме „сполука“ или „съдба“, се явява само като плашило за мързеливите, мекушавите, отпуснатите, безделниците, безгрижните, равнодушните хора; че несполучилият обикновено не вижда, не съзира или не схваща сгодния случай. Случаят е капризен, бърз, отлетява скоро, и то още преди да може да се възползува от него тежкият, неблагодарен или ленив човек. Право е казано, че за предприемчивия, неуморния и със силна воля човек само една препоръка е вече безценна печалба.
От: „Хигиена и лекуване на душата“, Петър Димков, Изд. „Астрала“, 2001 г.
Снимка: lilidimkova.com
