„Ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Животът не е проблем. Да гледаш на него като на проблем означава да направиш погрешна стъпка. Той е мистерия, която трябва да се живее, да се обича, да се изпита.“
Пътят и упованието
Упованието е най-великата интелигентност. Защо хората не се уповават? Защото не се доверяват на своята интелигентност. Те са уплашени, страх ги е да не бъдат измамени.
Страхуват се, ето защо се съмняват. Съмнението е поради страх. Съмнението е поради някаква несигурност в собствената интелигентност. Не си толкова уверен, че можеш да се уповаваш и да се задълбочиш в упованието. Упованието има нужда от голяма интелигентност, смелост, цялостност. За да навлезеш в него, имаш нужда от голямо сърце. Ако нямаш достатъчно интелигентност, се предпазваш чрез съмнение.
Ако имаш интелигентност, готов си да навлезеш в непознатото, защото знаеш, че дори и целият свят да изчезне и ти да останеш в непознатото, ще си в състояние да се установиш там. Ще можеш да изградиш своя дом там, в непознатото. Вярвай на своята интелигентност. Съмнението е нащрек; интелигентността стои отворена, защото знае: „Каквото и да се случи, ще мога да приема предизвикателството, да отговоря адекватно.“ Посредственият ум няма това упование в себе си. Знанието е посредствено.
Да си в състояние на не-знание, това е интелигентност, осъзнаване - и тук няма ефект на натрупване. Това, което се случва, изчезва във всеки един момент и не оставя никаква следа след себе си, никаква екзистенциална следа. Човек излиза от него отново чист, отново невинен, отново като дете.
Не се опитвай да разбереш живота. Живей го! Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в любовта. Тогава ще познаеш - и това познание ще дойде от твоя опит. Това знаене няма никога да унищожи мистерията: колкото повече знаеш, толкова повече ще знаеш, че остава много повече за узнаване.
Животът не е проблем. Да гледаш на него като на проблем означава да направиш погрешна стъпка. Той е мистерия, която трябва да се живее, да се обича, да се изпита.
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска всичко да бъде обяснено. Той не може да навлезе в нищо, преди то да му бъде обяснено. Когато му се обясни, той се чувства на позната територия; познава географията, вече може да се движи с карта, ръководство и програма. Той никога не е готов да навлезе в непозната, неизследвана територия, без карта, без ръководство. Но животът е такъв и никаква карта не е възможна, защото животът непрестанно се променя. Той е сега във всеки един момент. Няма нищо старо под слънцето, казвам ви го - всичко е ново. Той е огромен динамизъм, абсолютно движение. Само промяната е постоянна, само промяната никога не се променя.
Всичко друго непрестанно се променя, затова не можеш да имаш карта - докато стане картата готова, тя вече е остаряла. Докато стане картата достъпна, и вече е безполезна, животът е променил своя път. Животът е започнал нова игра. Не можеш да се оправиш с живота с помощта на карти, защото той е неизмерим; не можеш да се справиш с него с помощта на ръководства, защото ръководствата са възможни само ако нещата са статични. Животът не е статичен, той е динамизъм, той е процес. Не можеш да имаш карта за него. Той е неизмерим, той е една безкрайна мистерия.
А зрелостта на ума е в това: когато някой дойде до момента да гледа на живота без никакви въпроси и просто се гмурне в него със смелост и безстрашие.
Целият свят е пълен с псевдорелигиозни хора- всички църкви, храмове, гурудвари, джамии са пълни с религиозни хора. А не виждате ли, че светът е напълно нерелигиозен? При толкова много религиозни хора светът е толкова нерелигиозен - как става това чудо? Всеки е религиозен, а общото цяло е нерелигиозно. Религията е фалшива. Хората са „култивирали“ упованието. Упованието се е превърнало във вярване, а не в преживяване. Те са научени да вярват, не са научени да познаят - ето къде човечеството е пропуснало.
Никога не вярвай. Ако не можеш да се уповаваш, по-добре е да се съмняваш, защото чрез съмнението някой ден ще се появи възможността за упование. Не можеш вечно да живееш със съмнение. Съмнението е болест, заболяване. В съмнението никога не можеш да се чувстваш осъществен; в съмнението винаги ще трепериш, винаги ще си в безпокойство, раздвоение и нерешителност. В съмнението винаги ще си в кошмар. Затова рано или късно ще започнеш да търсиш как да отидеш отвъд него. Затова казвам, че е по-добре да си атеист, отколкото вярващ, псевдовярващ.
Учили са ви да вярвате - още от самото детство умът на всеки е оформен така, че да вярва: да вярва в Бог, да вярва в душата, да вярва в това и онова. Вярата вече е проникнала в костите и кръвта ти, но си е останала вяра - ти не си познал. А докато не познаеш, не можеш да бъдеш свободен. Знанието освобождава, само знаенето освобождава. Всички вярвания са заимстващи, другите са ти ги дали, те не са разцъфтели в теб. А как е възможно нещо заимстваш да те води към истинското, към абсолютната реалност? Остави всичко, което си взел от другите. По-добре е да си просяк, отколкото богат - богат не чрез спечеленото от теб, а богат чрез откраднати, заимствани неща, богат чрез традиция, чрез наследство. Не, по-добре е да си просяк, но да разчиташ на себе си. В тази бедност има богатство, защото е истинска, а твоето богатство на вярата е много бедно. Тези вярвания никога не могат да отидат много навътре; в най-добрия случай те проникват само до повърхността. Като драснеш малко, ще изскочи неверието.
Вярваш в Бога, но бизнесът ти се проваля и изведнъж се появява неверието. Казваш: „Не вярвам, не мога да повярвам в Бога." Вярваш в Бога, но любимият ти човек умира и неверието изскача. Вярваш в Бога, а как така е достатъчно да умре любимият човек, за да се унищожи вярата ти? Тя не струва много. Упованието никога не може да се унищожи - веднъж щом се появи, нищо не може да го унищожи. Нищо, абсолютно нищо не може да го унищожи.
Затова помнете, има голяма разлика между упование и вярване. Упованието е лично; вярването е социално. В упованието трябва да израстеш; във вярването можеш да си останеш така, както си, и освен това вярването може да ти се наложи. Остави вярванията. Ще има страх - защото ако оставиш вярването, се появява съмнение. Всяко вярване принуждава съмнението да се скрие някъде, потиска го. Не се тревожи за това; нека дойде съмнението. Всеки трябва да премине през тъмна нощ, преди да стигне до изгрева. Всеки трябва да премине през съмнението. Дълъг е пътят, тъмна е нощта. Но когато след дългото пътешествие и тъмната нощ се появи утринта, тогава разбираш, че всичко си е струвало. Упованието не може да бъде „култивирано“ - и никога не се опитвай да го култивираш. Това е, което цялото човечество е правило досега. Култивираното упование се превръща във вярване. Открий упованието вътре в себе си, не го култивирай. Навлез по-дълбоко в своето същество, до самия негов извор, и го открий!
От: „За смелостта“, Ошо, Изд. „Гуторанов“, 2001 г.
Снимки: The Sannyas Wiki
