„Често пъти най-великата мъдрост се състои в това да не знаеш или да се правиш, че не знаеш. Човек трябва да живее сред хората, а повечето хора са невежи.“
♥ Изкуството на благоразумието
По-добре безумен сред безумци, отколкото разумен, но самотен. Така твърдят политиците. Ако всички са безумци, отделният човек не е по-лош от останалите, докато самотният, и мъдрец да е, смятат го за безумен. Главното е да умееш да плуваш по течението. Често пъти най-великата мъдрост се състои в това да не знаеш или да се правиш, че не знаеш. Човек трябва да живее сред хората, а повечето хора са невежи. За да живееш в самота или трябва много да приличаш на Бога, или изцяло - на дивите зверове. Затова аз бих перифразирал този афоризъм по следния начин: „По-добре разумен колкото другите, отколкото безумен в самота“. Някои хора искат да бъдат неповторими, преследвайки химери.
***
Удвоявай устоите на живота си. Така ще удвоиш и живота си. Човек не трябва да се поставя в зависимост от едно-единствено нещо или да разчита само на едно средство, дори и то да е изключително по своята същност. Всичко трябва да се дублира и особено източниците на успех, полза и покровителство, на удоволствия. Променливата Луна има могъщо влияние и придава непостоянство на всичко, най-вече на нещата, зависещи от крехката човешка воля. За да устоиш на превратностите, трябва да спазваш основното житейско правило да умножаваш източниците си на блага и удобства. Както природата е удвоила най-важните и изложени на най-голям риск органи на човешкото тяло, така изкуството на благоразумието трябва да удвоява изворите на успех и благоденствие.
***
Вниквай в същността на нещата. Така ще усетиш пулса им. Мнозина затъват в безплодни умувания или се пилеят в досадно многословие, без да доловят същността. Те обикалят в омагьосан кръг около една точка, изморявайки себе си и околните, без да се докоснат до най-важното. Причината за това е хаосът в мисленето им, от който сами не могат да се измъкнат. Те прахосват сили и търпение за неща, на които би трябвало да не обръщат внимание, а не им остава време за главното и същественото.
***
Не забравяй, че всеки си има и лоши дни. В такъв ден всичко върви наопаки и дори да промениш , стила на играта, фаталната сьдбовност не може да се избегне. Два предупредителни сигнала са достатъчни, за да се убедиш, че в този ден тя те преследва и след като вече си установил дали денят е щастлив или не, ако е необходимо, временно се оттегли и изчакай. Дори разумът има своите лоши дни и никой не е мъдър по всяко време. В благоприятен момент и разсъжденията ти текат с лекота, и речта и писмото ти се леят свободно. Всяко достойнство изпъква в определен час и в определена ситуация. Дори красотата си има мигове на блясък и помрачение.
Понякога и разумът понася поражения - или като недостига, или чрез прекалено усърдие. За да успееш в нещо е необходимо да изчакаш удобния момент. Затова понякога всичко завършва с провал, а друг път върви добре и с по-малко усилия. В подходящия ден и час всичко е наред, умът е бистър, настроенията не се менят постоянно, а щастливата звезда сияе неизменно над главите ни. Именно в такъв час човек трябва да се възползва от случая и да не пропуска и най-малкия шанс. Разумният обаче не съди по един-единствен признак дали денят е лош или честит, понеже това може да е както временна неприятност, така и само моментен шанс.
***
Не слушай единствено себе си. Безполезно е да харесваш сам себе си, ако другите не те харесват - по правило самодоволството се наказва с презрение. Вниманието, което оказваме на себе си, по-скоро дължим на другите. Да говориш и да слушаш само себе си не е добър знак. Да си говориш сам е безумие, но двойно по-голяма лудост е в присъствието на други хора да слушаш само себе си. Досаден е похватът на важните особи да вметват непрестанно реплики като „Прав ли съм?“ или „Нали така?“, които притесняват слушателите. След всяко свое изказване те настоятелно търсят одобрението и ласкателството на околните. Така високомерните и надутите очакват да прозвучи ехото на думите им - тъй като словата им са предвзети и високопарни, всяка произнесена от тях дума се нуждае от нелепи аплодисменти.
***
Овладей изкуството на словесното общуване. В умението да се беседва с другите се изявява истинската личност. Никое човешко действие не изисква повече внимание, макар това да ни се струва най-обикновеното нещо в живота. В него можеш всичко да загубиш или много да спечелиш. Дори за да напишеш едно писмо, което е също вид общуване, макар и предварително обмислено и написано, трябва внимателно да размислиш, а колко много повече е необходимо при най-обикновения разговор, в който се проявява бързата реакция на твоята интелигентност! Хората с усет към словото долавят най-фините трептения на човешката душа с помощта на изразните средства на речта. Дълбока мъдрост се съдържа във възклицанието: „Говори, за да те опозная“. Някои смятат, че изкуството на словесното общуване изисква то да бъде напълно естествено и непреднамерено, а разговорът - непринуден и свободен като удобна дреха. Разбира се, това важи най-вече за общуването между приятели. Когато разговорът е с високопоставени и дълбокоуважавани лица, той трябва да е съдържателен и изискан, да подчертава достойнството на личността. За да бъдат думите ти подходящи за всеки отделен случай, съобразявай се с интелекта и характера на събеседника си. Не се опитвай да поправяш думите му, защото това е досадна педантичност. И не съди чуждото мнение, иначе хората ще престанат да разговарят с теб и ще те отбягват. В словесното общуване благоразумието е по-ценно от красноречието.
Из: „Изкуството на житейската мъдрост“, Балтасар Грасиан, изд. „Кибеа“, 1998 г.
