„Най-непоносимото според мене е, че корупцията и разбойничеството заемат длъжност и стоят на почит.“
♠ Човек
Удивително суетно, променливо и вечно колебаещо се същество е човекът...
Който познава себе си, никога не ще вземе чуждото за свое...
Не намирам себе си там, където се търся; и се откривам повече случайно, отколкото при самоизследване.
За какъвто и да се представя човекът, той винаги играе себе си.
Няма човек, колкото и страхлив да е, който не би предпочел да падне един път, но завинаги, отколкото да се люшка непрекъснато.
Никое наше състояние не ни обхваща всецяло и с пълна власт.
Няма друго по-нетърпимо към хората и в същото време по-общително същество от човека. Причината за първото са неговите пороци, за второто – природата му.
Мислещият човек нищо не губи, докато владее себе си.
За човека трябва да се съди по него самия, а не по гиздилата му.
Царят е човек като всички. И ако той е лош по рождение, дори властта над целия свят не ще го направи по-добър.
Онова, което човек ненавижда, той го взема на сърцето си.
***
♠ Човек-общество
Общественият живот с неговите събития зависи преди всичко от поведението на съдбата, а нашият частен живот – от собственото ни поведение.
***
♠ Компромис
Да защитаваш съвестта си, значи да правиш компромис.
***
♠ Корупция
Най-непоносимото според мене е, че корупцията и разбойничеството заемат длъжност и стоят на почит.
***
♠ Истина, лъжа
За истината не трябва да се съди по авторитета и показанията на други.
Първият признак за покварата на нравите е изчезването на истината.
Истината в нашия век не е това, което е в действителност, а това, в което убеждаваш другия...
Лъжата ни осквернява и когато говорим, и когато слушаме.
Истината е толкова необятна, че ние не трябва да се отказваме от никое средство, което би могло да ни доведе до нея.
***
Из: „Опити“. Том 1-3, Мишел дьо Монтен, изд. „Наука и изкуство”, София, 1975 г.
*Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), en.wikipedia.org
