♥ Щастлив е този, при когото „искам“, „целесъобразно е“ и „длъжен съм“ имат едно и също съдържание

„Детето иска, Възрастният изпълнява, Родителят е нашата съвест. Когато Детето (искам) и Родителят (не трябва) се карат, а Възрастният не може да ги помири, се развива вътрешен конфликт, човек се раздира от противоречия.“

~ Михаил ЛИТВАК, „Психологическо айкидо“ („Жануа -98“).

(1938 - 2020)

Общуване със самият себе си (структурен анализ)

Ще пробваме да проследим, как се приготвя общуването и какви изходни продукти се използват. Ето, млад инженер изнася доклад на конференция. Той има определена поза, словесен запас, мимика, пантомима, жестове. Това е възрастен, обективно оценяващ реалността човек. Той пристига вкъщи, а съпругата му още от прага го моли да изхвърли боклука. И пред нас е друг човек - капризно Дете. Всичко се е изменило: позата, словесният запас, мимиката, жестовете. А на сутринта, когато той вече заминава на работа, синът му случайно излива върху светлия добре изгладен костюм чаша вишнев сок. И отново пред нас е друг човек – лошият Родител. Всичко пак се е променило: поза, словесен състав, интонация, мимика, жестове. 

Изучавайки хората, Е. Берн е описал три Аз-състояния, които притежава всеки човек и чрез които винаги поред, а понякога и едновременно, влиза във комуникация с околните. Аз-състояния – нормални психологически феномени на човешката личност: Родител (Р) – Възрастен (В) – Дете (Д). Всички те са необходими в живота. Детето – това е източник на нашите желания, влечения, потребности. Тук е радостта, интуицията, творчеството, фантазията, любознателността, спонтанната активност. Но тук са и страховете, капризите, недоволството. Освен това, в Децата е цялата психическа енергия. Заради кого живеем? Заради Децата! Това е може би най-добрата част на нашата личност.

Възрастният е необходим за преживяване. Детето иска, Възрастният изпълнява. Възрастният пресича улицата, катери се в планината, прави впечатление, снабдява с храна, строи къща, шие дрехи и т.н. възрастният контролира действията на Родителя и Детето. 

Ако  действието се изпълнява често и започва да става автоматично, просто защото така е приятно, това е проява на Родителя. Това е автопилот, който води правилно нашия кораб в обичайните условия, което освобождава Възрастния от взимане на рутинни обобщени решения, това е и спирачката, която автоматично ни предпазва от необмислени постъпки. Родителят – това е нашата съвест. 

Девизите на Детето са – искам, харесва ми; нa Възрастния – целесъобразно, полезно; на Родителя – длъжен си, не бива. И щастлив е този човек, у когото искам, целесъобразно и длъжен съм имат едно и също съдържание! Например, аз искам да напиша тази книга, целесъобразно е да я напиша и съм длъжен да я напиша. 

Ако желанията на Детето се удовлетворяват своевременно, те изглеждат умерени и не е трудно да бъдат задоволени. Забавянето на удовлетворяването на потребността довежда или до изчезването й или до нейното излишество. Така става например, когато човек се опитва да ограничи храненето; той става лакомник или загубва апетит.

Ако обкръжаващата действителност не се променя, организмът преминава на автоматично управление и всичките желания на Детето и неговата безопасност преминават под ръководството на Родителя. Привичните действия изискват минимален разход на енергия, а забраните стават слабо забележими. Възрастният през това време може да се заеме с други проблеми. Действията изглеждат целесъобразни, даже разумни, но съзнанието в тях практически не участва, мислене тук няма. Това става очевидно, когато изведнъж ситуацията се измени, контролът на Възрастния отслабва, а ригидните, консервативни програми на Родителя заставят личността автоматично да изпълнява стари, но целесъобразни само в миналото действия. Така младата кокетлива девойка, автоматично използвайки козметика, става още по-привлекателна. Минава време и ако Възрастният не контролира действията на Родителя, то същите действия ще я състарят и ще я направят грозна. 

На ръководителите, родителите, учителите, изобщо, всички ние трябва да помним, че програмите на Родителя, особено придобити в ранно детство, са много устойчиви. За тяхното разрушаване са нужни много усилия, специални мерки. Родителят в своите изисквания става агресивен, заставя Възрастния да работи, нанася вреда на Детето, за сметка на чиято енергия той самият съществува. Ще илюстрирам това с един пример. 

Посъветвах своите слушатели на едно от занятията да угощават своите гости час или два след пристигането им със сандвичи, чай, бонбони. Веднага заваляха възражения: „Кой тогава ще ни идва на гости? Какво ще кажат за нас? Как така, идват гости, а аз не съм приготвила хубава трапеза?” Натискът на Родителя е толкова силен, че всичките сили на ума на Възрастния се насочват за изпълнение на неразумни действия. Закупуват се продукти десет пъти повече, отколкото е нужно, яде се пет пъти повече, отколкото е необходимо на Детето. Във всяка болница ще ви кажат, че след празници най-много болни постъпват с диагноза инфаркт на миокарда, спукани язви на стомаха, алкохолни психози. Както виждаме не са толкова безопасни твърдите програми на Родителя, излязъл извън контрола на Възрастния!

Още една опасност произлиза от Родителя. В него често има много мощни забранителни програми, които пречат на личността да задоволява своите потребности, забрани от рода: „Не встъпвай в брак дотогава, докато не завършиш висшето си образование”, „Никога не се запознавай на улицата” и т.н. За известно време те задържат Детето, но после енергията на неудовлетворените потребности разрушава плътността на забраните. Когато Детето (искам) и Родителят (не трябва) се карат, а Възрастният не може да ги помири, се развива вътрешен конфликт, човек се раздира от противоречия. А „когато няма съгласие между приятели, нищо добро няма да излезе от това, а само мъка.”.

Обучаващият се на психологическа борба в процеса на занятията е длъжен да проанализира съдържанието на своя Родител, да разруши ненужните ограничения и да изработи нови навици, а това е напълно възможно. 

От: „Психологическо айкидо“, Михаил Литвак, изд. „Жануа -98“, 2008 г.
Снимка: Руският психолог и психотерапевт Михаил Литвак, 2005 г.; commons.wikimedia.org

В този ред на мисли