Грешка и мъдрост
„Невежите хора виждат всичко в черно и бяло и по принцип следват най-вече собствения си интерес. Мъдрите обаче умеят да видят нещата и от гледната точка на другите.“
~ Джонатан XАЙД, „Хипотеза за щастието“ (ИК „Кибеа“)
♥ Грешка и мъдрост
Мисля си, че ако имам деца, ще бъда като повечето родители по света, които искат да предотвратят всички трудности от живота на децата си. Дори и да съм убеден, че травма, изпитана от дъщеря ми на 24-годишна възраст, ще я научи на важни уроци и ще я направи по-добър човек, бих си помислил: „Добре, а не мога ли просто да я науча на тези уроци предварително?“ Няма ли начин да се сдобием с ползите, без да преминаваме през бедите? Една от важните вселенски мъдрости е, че най-важните уроци за живота не могат да бъдат предадени директно.
Марсел Пруст казва: „Не можем просто да получим мъдростта наготово, трябва да я открием за себе си, след пътешествие през дивите гори, което никой друг не би могъл да предприеме от наше име, и никой не може да ни спести, понеже мъдростта ни е гледната точка, от която в края на краищата виждаме света.“
Модерни изследвания на мъдростта подкрепят тезата на Пруст. Знанието има две важни форми: явното и неявното. Явното знание се състои от ясни факти, независимо от контекста. Например, където и да съм по света, аз знам, че столицата на Франция е Париж. Явното знание се преподава в училищата. Но мъдростта се базира – според водещия психолог Робърт Стърнбърг – на неявното знание. Този тип знание е „процедурно“ (да знаеш „как“ а не „какво“), обикновено се научава без помощта на други хора, и е свързано с целите, които човек си е поставил. Тези знания се състоят от уменията, които усвояваме постепенно, в течение на живота. Тези знания са зависими от контекста: няма универсални „правила“, как е най-добре да преустановиш романтична връзка, как да утешиш приятел или да разрешиш вътрешен морален спор.
Мъдростта, казва Стърнбърг, е неявното знание, което дава възможност на човека да балансира две неща. Първо, мъдрите хора са способни да балансират личните си нужди, нуждите на другите участници във взаимоотношенията и нуждите на хората и нещата, които не участват директно в тези взаимоотношения (например институции, околната среда и други хора).
Невежите хора виждат всичко в черно и бяло (например, те често се водят от мита за истинското зло) и по принцип следват най-вече собствения си интерес. Мъдрите обаче умеят да видят нещата и от гледната точка на другите, да оценят нюансите на сивото, и да изберат действия, които са най-добри за всички в дългосрочен план.
Второ, мъдрите хора са способни да балансират три вида реакции към ситуациите: адаптация (промени в човека с цел да се пригоди към околната среда), действеност (промени на околната среда чрез активност) и избор (решение да се смени средата). Това е свързано с прочутата „молитва за спокойствие“: „Господи, дай ми спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога, и мъдростта да различавам едните от другите“. Ако вече знаете тази молитва наизуст, то тогава ездачът ви я знае. Ако живеете с тази молитва, тогава слонът ви също я познава, и вие сте един мъдър човек.
Идеите на Стърнбърг показват защо родителите не могат директно да научат децата си на мъдрост. Най-доброто, което те могат да направят, е да дадат на децата си възможност да преминат през различни преживявания, които да им помогнат да развият неизказани знания за живота. Могат също така да станат и модел за мъдрост чрез собствения си живот и нежно да подтикват децата си да се замислят за различни ситуации, да приемат чуждата гледна точка и да достигат баланс в трудни ситуации. Разбира се, добре е децата да се предпазват, докато са млади, но ако пазенето продължи и през юношеската и младежката възраст, то детето би могло да се предпази не само от болките, но и от растежа и мъдростта. Страданието често прави хората по-състрадателни и им помага да постигнат баланс между себе си и другите. Страданието често води и до активна промяна (промяна на външните обстоятелства), преосмисляне (адаптацията, която Стърнбърг описва) и промени в житейския план (избора според Стърнбърг). Посттравматичният растеж следователно включва развитие на мъдростта.
„Силната“ версия на хипотезата за трудностите може би е вярна, но само ако добавим няколко условия: за да са максимално ползотворни, трудностите трябва да се случат в правилното време (приблизително в периода между 15 до 30-годишна възраст), на правилните хора (тези, които имат достатъчно социални и психологически ресурси, за да се преборят с предизвикателствата и да открият положителните си страни), в правилната степен (силните травми по-често причиняват посттравматичен стресов синдром, отколкото растеж). Потокът на живота е толкова непредсказуем, че никога не можем да знаем дали дадено препятствие ще има добри или лоши дълготрайни последствия. Но може би знаем достатъчно, за да си позволим мъничко да редактираме съдбата, изписана на челото на детето: бихме могли да изтрием някои от ранните травми, но трябва внимателно да обмислим и да натрупаме повече знание, преди да изтрием останалите.
„Колкото по-абсурдна е една лъжа, толкова по-лесно й вярват”
От: „Хипотеза за щастието“, Джонатан Xайд, ИК „Кибеа“, 2013 г.
Картина: unsplash
