Житейските уроци на юни, споделени от Робърт Грийн и неговите „Закони за всеки ден“ (Изд. „Сиела“).
ЮНИ
Божественият занаят
Овладяване на изкуството на преориентирането и манипулацията
В древногръцките митове, в индийския епос Махабхарата, във вавилонските легенди за Гилгамеш само боговете са способни на най-изкусни измами и преобразявания под най-различна външност. Една велика личност от древността – Одисей – успява да открадне от тях тайните на това изкуство и за тази своя дързост е бил жестоко наказан. Никой преди него не се е осмелявал да се конкурира с безсмъртните олимпийски величия, никой не е мислил дори да им съперничи по ум и хитрост. Измамата е изкуство, разработвано търпеливо през вековете на човешка цивилизация и си остава до ден днешен най-могъщото оръжие в борбите за власт. Измамата и маскарадът не бива да ви изглеждат като отблъскващи или аморални понятия. Нали цялото общуване между хората така или иначе се основава до известна степен на куп измами и преструвки, при това на най-различни нива на умение и сложност. Дори категорично може да се каже, че именно умението да се лъжат себеподобните, отличава човека от животното. Външно сте длъжен да се показвате, че уважавате ценностите, но вътрешно – освен ако не сте глупак – бързо ще овладеете тайните на лицемерното поведение и ще вършите всъщност това, което е препоръчвал Наполеон: „Крийте желязната си ръка в кадифена ръкавица!“. Ако се научите да се изразявате иносказателно подобно на дворцовите благородници от Средновековието, ако умеете да съблазнявате и очаровате, ласкаете и заблуждавате, рано или късно ще се доберете до върховете на властта. Юни ще ви научи как да принуждавате хората да се съобразяват с вашите желания, без да съзнават какво всъщност вършат. А щом няма да проумяват тази горчива за тях истина, никога няма да се опълчат срещу вас.
***
Накарайте другите да се съобразяват с вас
Филипо Брунелески, прочут художник и архитект от Италианския ренесанс, владеел до съвършенство изкуството да подтиква другите да работят за него. След като му възложили да оглави реставрацията на купола на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“ – изключително престижна и доходна поръчка, – талантливият Брунелески останал неприятно изненадан, че градските управници решили да му натрапят помощник (Лоренцо Гилберти) под благовидния предлог да бъде ускорено изпълнението на сложната задача. Брунелески добре познавал Гилберти и не се съмнявал, че няма да има никаква полза от този нежелан помощник, който на всичкото отгоре не криел апетита си за половината хонорар. Затова прибягнал до следната хитрост – точно когато строителите достигнали до най-трудната фаза, Брунелески се престорил на болен. Не се явил на скелето, а изпратил слугата си при градските съветници с вестта, че след като са наели Лоренцо Гилберти за първи помощник, редно е той сам да довърши строежа. Скоро на всички станало ясно, че няма никаква полза от мотаенето на Гилберти сред зидарите и мазачите. Градската управа веднага изпратила пратеници при Брунелески с гореща молба отново да поеме надзора над работниците. Той обаче упорито отказвал да изпълни молбата им, докато накрая не се стигнало до неизбежната сурова развръзка – Лоренцо Гилберти бил уволнен и кракът му повече не стъпил на строителната площадка.
Само след няколко дни Филипо Брунелески „оздравял“ като по чудо. Благоразумният художник си спестил много главоболия, като принудил другите да се съобразяват с неговите предпочитания и да дойдат на крака при него в буквалния и в преносния смисъл на думата.
***
Малките стъпки към властта
В почти всеки филм, който е направил, Алфред Хичкок е трябвало да преминава през едни и същи войни, борейки се за постепенно овладяване на контрола над филма, отнемайки го от продуцента, актьорите и останалата част от екипа. Неговите битки със сценаристите били друга част от по-голямата война. Хичкок винаги искал неговата представа за филма да бъде точно отразена в сценария, но ако действал с прекалено твърда ръка спрямо своите сценаристи, нямало да постигне нищо освен съпротива и посредствена работа. Вместо това той напредвал бавно, като в началото давал на екипа сценаристи свободата да работят, без да се съобразяват с неговите бележки по сценария, но после искал преработването му, докато го оформели, както той искал. Така неговият контрол ставал очевиден постепенно и с времето сценаристите се обвързвали емоционално с проекта, и тогава, колкото и да били несъгласни с исканията му, продължавали да работят, докато получели одобрението му. Хичкок бил много търпелив човек и не проявявал властта си изведнъж, а я налагал постепенно във времето, така че продуцентът, сценаристите и звездите от актьорския състав разбирали колко пълна била доминацията му едва след като филмът бил завършен. За да спечелите контрола над който и да е проект, трябва да се стремите да направите времето свой съюзник. Ако започнете с пълен контрол, вие изстисквате духа на хората и събуждате завист и възмущение. Затова започнете, като създадете илюзията, че всички вие работите заедно като равностойни в екипа; и после постепенно разсейвайте тази илюзия. Ако при този процес ядосате хората, не се притеснявайте. Това е просто знак, че сте заангажирали техните емоции, което означава, че могат да бъдат манипулирани.
Запомнете: Прекаленият стремеж към властта и резките издигания към върха са опасни, защото пораждат завист, недоверие и подозрение. Често най-доброто решение е да постигате завоеванията си на малки стъпки.
От: „Закони за всеки ден“, Робърт Грийн, изд. „Сиела“, 2023 г.
Картина: unsplash
