„Всички желаем проблемът да се реши, но не искаме да извършим дребните неща, които ще ни доведат до успеха.“
~ Осъзнаването е първата крачка при лечението или промяната
Когато някоя нагласа е утвърдена дълбоко в нас, необходимо е първо да я осъзнаем, за да можем да въздействаме върху състоянието, което тя причинява. Можем да започнем да забелязваме състоянието, да се оплакваме от него, или пък то да ни прави впечатление у другите. По някакъв начин вниманието ни се насочва към него и така установяваме връзва с него. Често привличаме към себе си някой учител или приятел, посещаваме лекция, семинар или намираме книга, която ни показва нови начини и подходи за решаване на проблема.
Моето пробуждане започва съвсем случайно, когато един приятел ми спомена за една среща. Той не отиде, но нещо вътре в мен откликна и аз отидох. Тази малка среща бе първата крачка по пътя на моето развитие. Едва по-късно успях да разбера нейната значимост.
Често реакцията ни на този първи етап е да считаме, че подходът е наивен или неразумен. Може ви ни се струва прекалено лесен или неприемлив за нашето мислене. Не желаем да го следваме. Съпротивата ни е много силна. Дори самата мисъл може да ни разгневява. Такава реакция е много добра, ако успеем да разберем, че това е първата стъпка в процеса на лечението.
Казвам на хората, че всяка реакция, която те може да почувстват, идва да им покаже, че процесът на лечение е вече налице, макар и пълното излекуване още да не е постигнато. Истината е, че процесът започва в момента, в който ние започнем да си мислим за промяната.
Нетърпението е друга форма на противопоставяне. То е съпротива спрямо ученето и промяната. Когато изискваме тя да стане сега, да бъде завършена веднага, не си даваме време да усвоим урока, свързан с проблема, който сме създали.
Ако искате да се преместите в друга стая, трябва да станете и крачка по крачка да се придвижите в желаната посока. Ако просто си седите на стола и искате да сте в другото помещение, няма да успеете. И тук е същото. Всички желаем проблемът да се реши, но не искаме да извършим дребните неща, които ще ни доведат до успеха.
Сега е моментът да осъзнаем своята отговорност за създаване на тази ситуация или това състояние. Не става дума да чувствате вина или да се самообвинявате заради това, че се намирате там, където сте. Казвам, че трябва да осъзнаете „Силата у вас“, която преобразява всяка ваша мисъл в преживяване. В миналото, без да знаем, сме използвали тази сила и сме създали неща, които не сме желали. Не сме съзнавали какво вършим. Сега вече, знаейки своята отговорност, усещаме тази сила и се научаваме да я използваме съзнателно, по положителен начин, в наша полза.
Често, когато предлагам решение на някой клиент - да постъпи по нов начин или да прости на друг човек, - виждам как той стяга челюстта си и кръстосва ръце пред гърдите си. Понякога дори свива ръцете си в юмруци.
Съпротивата излиза наяве и зная, че сме попаднали точно там, където трябва.
Всеки има уроци, които трябва да научи. Нещата, които ни се струват трудни, са просто уроците, които сами сме си избрали. А тези, които са лесни за нас, не са уроци, а неща, които вече знаем.
~ Можем да усвоим уроците, като ги осъзнаваме
Когато си дадете сметка с какво се справяте най-трудно и доколко му се противопоставяте, бие всъщност ще вникнете в най-големия си урок за момента. Ако отстъпите, ако се откажете да се съпротивявате и сте готови да усвоите необходимия урока, следващата крачка става още по-лесна. Не оставяйте съпротивата у вас да ви спре да осъществите промените. Можем да работим на две нива: да наблюдаваме противопоставянето и въпреки всичко да извършим промените в ума си.
~ Работа с огледало
Огледалата отразяват обратно в нас чувствата, които изпитваме към самите себе си. Те ясно ни показват това, което трябва да променим, ако искаме да живеем с чувство на радост и удовлетворение. Казвам на хората да поглеждат в очите си и да казват нещо положително за себе си всеки път, когато минават пред огледало. Най-въздействащият метод на работа с положителни твърдения е да застанем пред огледало и да ги произнасяме на глас. Веднага усещаме съпротивата и бързо можем да я преодолеем. Хубаво е да имате огледало до вас, докато четете тази книга. Използвайте го често и при положителните твърдения, и за да проверите къде е съпротивата ви и къде сте по-открит и нещата стават лесно.
Сега погледнете в огледало и си кажете: „желая да се променя“.
Забележете какви са чувствата ви. Ако се двоумите, съпротивявате или просто не желаете да се променяте, запитайте се защо. Към кое старо убеждение се придържате? Сега не е моментът да се мъмрите. Просто отбележете какво става с вас и какво убеждение излиза на повърхността. То ви е причинявало много неприятности. Можете ли да откриете произхода му?
Когато работим с положителните твърдения и не можем добре да ги усетим или ни изглежда ,че те не дават резултат, лесно е да си кажем: „о, те не са ефикасни“ въпросът не е в това, че те не са ефикасни, а е необходимо да направим нещо друго, преди да пристъпим към тях.
~ Повтарящите се модели ни показват нашите нужди
Всеки навик, който имаме, всяко преживяване, през което преминаваме, всеки модел, който следваме, е свързан с ЕДНА НУЖДА ВЪТРЕ В НАС. Тази нужда съответства на някое убеждение, което пазим в себе си. Ако я нямаше, не бихме имали определен навик, не бихме преминали дадено преживяване и не бихме били точно такива. Има нещо вътре в нас, което се нуждае от тлъстините, лошите взаимоотношения, неуспехите, цигарите, гнева, бедността, неправдите или каквото и да е, което е проблем за нас.
Колко пъти сме си казвали: „Никога вече няма да правя така“. След това, преди да е изминал денят, отново си хапваме торта, пушим цигара, говорим отвратителни неща на онези, които обичаме, и т.н. И накрая усложняваме проблема, като си повтаряме ядосано: „Нямам никаква воля, никаква дисциплина. Просто съм слаб.“ и това само увеличава товара от вина, който носим в себе си.
Това въобще не е свързано с воля или дисциплина. Това, от което се опитваме да се освободим, е само симптом, външен резултат. Безполезно е да се опитваме да премахнем следствието, без да помислим как да премахнем причината. Щом отслабим волевите усилия и дисциплината, симптомът отново ще се появи.
~ Желание да се освободим от някаква потребност
Казвам на клиентите си следното: „У вас трябва да има някаква скрита потребност, която е довела до това състояние, иначе не ви го имало. Нека се върнем крачка назад и да поработим върху желанието да се освободим от някаква потребност когато премахнем тази потребност, вече няма да имате желание да пушите, да преяждате или да следвате отрицателни модели“.
Едно от първите положителни твърдения, които се използват, е: „Аз желая да се освободя от потребността да се съпротивявам или от главоболието, или наднорменото тегло, или липсата на пари, или каквото и да било друго.“ Кажете: „Аз желая да се освободя от потребността...“ - ако тук, на това място, се съпротивлявате, тогава другите положителни твърдения няма да са ефикасни.
Трябва да разплетем паяжините, с които сме се обвързали. Ако някога сте размотавали заплетено кълбо, сигурно знаете, че силното дърпане и теглене само усложняват работата. Необходимо е нежно и търпеливо да разнищите възлите. Бъдеще нежен и търпелив и със себе си, докато разнищвате мисловните си възли. Потърсете помощ, ако е необходимо. Но най-вече, обичайте себе си по време на този процес. Желанието да се освободите от старото е разковничето. То е тайната към успеха.
Когато казвам „потребност от проблема“, имам предвид това, че в зависимост от специфичните ни мисловни нагласи ние „имаме нужда“ от определени външни прояви или преживявания. Всеки външен ефект е естествена проява на вътрешна мисловна форма. Да се борим единствено с външните прояви и симптоми е загуба на енергия и често усложнява проблема.
От: „Излекувай живота си“, Луиз Хей, изд. „Кибеа“, 2008 г.
Снимка: Луиз Хей (1926 - 2017); louisehay.com
