„Приемането на ролята на жертвата означава да се фокусирате върху страданието и непрекъснато да си напомняте за неспособността да се предотврати причината за собствената виктимизация.“
The Magdalen (1868-1869) by Paul Cezanne
Справяне с виктимизацията
Шели Тейлър и нейните колеги изучават реакциите на хора, които са жертви на отрицателни житейски събития, и достигат до няколко заключения с важни последствия за себесъхраняването като стратегия за справяне (Taylor, & Brown, 1988; Taylor, Wood, & Lichman, 1983). По принцип човешките същества не желаят да се чувстват като жертви. Приемането на ролята на жертвата означава да се фокусирате върху страданието и непрекъснато да си напомняте за неспособността да се предотврати причината за собствената виктимизация. Като цяло претърпелите някаква вреда са склонни да се предпазват чрез интерпретиране на виктимизацията си по начин, който ще поддържа самооценката им. Ето няколко стратегии да го постигнете.
Сравнявайте се с онези, които са имали по-малък късмет
Подобно на описаните онкологично болни пациенти някои жертви поддържат идентичността си като ефективни хора, като се сравняват с други, които са по-малко късметлии. Независимо колко лоша е ситуацията, винаги има някой, който е в още по-лошо положение. Изкушаващо е да разглеждаш страданието си като уникално и по-ужасно от това на всеки друг, но този вид мислене вероятно ще ви накара да се чувствате пасивна и депресирана жертва.
Гледайте положителната страна на нещата
Жертвите често преодоляват безпомощността, като изпитват благодарност, че нещата не са още по-лоши. Иронично е да се мисли за жертвата като благодарна. Въпреки това обърнете внимание на положителната страна, т. е. това, че страданието ви не е толкова лошо, колкото можеше да бъде, за да подпомогнете оптимизма и надеждата.
Използвайте виктимизацията като опит
Друг начин някои жертви да преодолеят безпомощността е чрез оценяване на онова, което са научили в резултат на отрицателното си преживяване. Травмиращите събития ви дават възможност да откриете нови страни от себе си, да преоцените житейските си приоритети и да взаимодействате с другите по взаимно подкрепящ начин. За нещастие понякога е необходимо някакво катастрофално събитие, за да накара хората честно да погледнат себе си. Трябва да се отдаде почит обаче на човешката способност за себесъхранение за това, че сме способни да извлечем нови значения дори от ужасните преживявания.
Открийте сила в това да сте оцеляващи
По-лесно е да се справите с факта, че сте жертви, когато откриете сила в качеството си на оцеляващи. То подсилва вашата самооценка, когато осъзнаете, че се справяте със ситуацията по-добре, от-колкото другите.
Себесъхранението като светоглед
Справящите се са се научили как да гледат на живота по начин, който подсилва чувството им на себесъхранение. Да гледаш на живота като справящ се означава да откриеш баланса между реализма и оптимизма в разглеждането на себе си, контрола върху средата и собственото бъдеще (Taylor, & Brown, 1988).
Стремете се към балансирано становище
Приемете, че да си добре означава да не си твърде суров към себе си. Когато съществува избор между фокусиране върху личните грешки или оценяване на собствените добродетели, обикновено е по-адаптивно човек да оценява положителните си страни. Изследванията са показали, че хората са по-добре приспособени и по-удовлетворени от живота си, когато се виждат като „по-добри от средното” (Kleinke, & Miller, 1998; Taylor, 1989; Taylor, & Brown, 1988). Оценяването на собствените добродетели не означава да бъдете мегаломани, слепи за недостатъците си, а да приемате балансирано становище за собствените си силни и слаби страни, да не се себеомаловажавате чрез фокусиране върху личните си несъвършенства.
Контролирайте гледището си за средата
В живота ви има някои събития, които – съвсем реалистично – не можете да контролирате и би било глупаво да вярвате в противното. Дори когато сте изправени пред неконтролируеми събития обаче, винаги има някакъв начин, по който можете да упражнявате чувството си за овладяване. Макар че е възможно да не сте в състоя-ние да промените житейското събитие, винаги можете да контролирате начина, по който мислите и реагирате. Справящите се преодоляват безпомощността, като не настояват да контролират нещата, които не могат да бъдат контролирани. Когато са изправени пред трудни предизвикателства, те използват уменията за решаване на проблеми, за да идентифицират някакъв аспект на житейското събитие, за който могат да поемат отговорност и в който се чувстват компетентни.
Гледайте към бъдещето
Справящите са ориентирани към бъдещето. Отрицателните събития в миналото не могат да се върнат назад, но винаги има надежда за по-добри времена. Бъдещето осигурява възможност да използвате натрупания опит и уменията си за справяне, за да оцените миналите грешки и да преживеете удовлетворение. Гледането напред вдъхва надежда и оптимизъм за нови възможности за упражняване на компетентност и овладяване.
За разлика от оптимистите, песимистите се справят по-малко адаптивно чрез фокусиране върху отрицателните чувства, отдръпване и избягване. Този вид отрицателно мислене, в което се ангажират, причинява редица потенциални проблеми например:
- Пречи на избора на ефективни стратегии за справяне.
- Намалява самооценката.
- Подкрепя чувствата на уязвимост.
- Причинява засилен стрес.
Разглеждането на себе си като справящ се подсилва самооценката ви. Тя е стабилен източник на сили, защото я носите навсякъде със себе си. Можете да използвате чувствата си на самоценност и компетентност, за да се справяте с житейските предизвикателства дори когато не разполагате с други пътища за подкрепа.
Из: „Справяне с предизвикателствата на живота“, Крис Л. Клайнке, изд. „Наука и изкуство“, 1999 г.
Картина: The Magdalen (1868-1869) by Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery
