„От какво точно искаме да избягаме, какво ни прави толкова неспокойни? Мнозина бягат от самите себе си, от своите същински проблеми, а най-лесният начин за това е да се заредиш с друг вид впечатления.“ `
~ „Великото тайнство на себепознанието“, Феликс Ешбахер, Курт Тепервайн (Изд. „Супер 7“).
Нервност и напрежение
Защо толкова много хора всъщност са нервни, изтощени и изпълнени с тревога? Всеки въздиша и се оплаква, като в същото време действа по обичайния начин, без да прави нищо, за да се променят нещата. Тук възниква въпросът от какво точно искаме да избягаме, какво ни прави толкова неспокойни? Защото нито нервността, нито напрежението падат от небето. Съвременният жител на големия град живее в стрес, който той е причинил. Мнозина бягат от самите себе си, от своите същински проблеми, а най-лесният начин за това е да се заредиш с друг вид впечатления.
Изглежда е модерно да нямаш време и за много съвременници очевидно то означава да имаш успех и да си харесван. За да запазят този имидж, мнозина се оправдават с причинено от тях самите напрежение. Те бързат от среща на среща, като не само професионалният им календар е запълнен до последната минута. О, не – галопът продължава и в личния живот; срещите се редуват една след друга, между тях се промъква някой тенис-мач или се отделят два часа за приятно прекарване в ресторанта с любимата или любимия. Резултатът е нервност. Закъснееш ли някъде с няколко минути, цялата грижливо обмислена система пропада. Постоянното напрежение се отразява на нервите, концентрацията отслабва, а резултатите от работата се влошават, да не говорим за личния живот.
Нервността се проявява тогава, когато нервната система е пренатоварена. Който се заема с твърде много неща, преследва много високи цели и не си дава почивка, който извършва дейност, недоставяща радост, все някога ще изпусне „нервите” си. На най-известните мениджъри с удоволствие се преписва, че са нервни, но прекаралите по-дълго време по ръководните етажи на някоя голяма фирма са се убедили в царящото там спокойствие. Преуспяващите мениджъри не могат да си позволят никаква нервност. Знаят го добре и организират живота си по подходящ начин. Отделят достатъчно време за служебни разговори, но планират и личния си живот, в който почивката заема немалко място.
С изненада откриваме, че нервността спохожда по-често хора, от които се изисква по-малко. Този привиден „дефицит” те компенсират с изкуствено създадено напрежение. Откажете се от този модел, насладете се на своето време, използвайте го пълноценно (работете върху себе си). Така и вие ще сте един от победителите. Ще станете полюс на спокойствието в този напрегнат свят, ще опознаете голямото чувство на щастие, което се таи в спокойствието. Вие сте личност с присъщите си особености – няма нужда да доказвате нищо, а още по-малко чрез припряност. Ако изберете спокойствието и хармонията, ще промените средата около вас. Атмосферата ще стане по-спокойна, по-сигурна и по-приятна.
Развийте навика да отделяте всеки ден по половин час на себе си. Това е вашето време да съберете силите си, да се замислите спокойно върху нещата и да планирате пълноценно следващия ден. Свикнете на всеки час да правите почивка от по няколко минути (доколкото вашата работа го позволява). Това време няма да е загубено, а ще ви помогне да се успокоите. Със здрави нерви и бистра глава ще работите по-ефективно, по-бързо и ще използвате енергията си целенасочено и смислено. „Времето за вдъхновение” ще ви помогне да се освободите по-лесно от неприятностите и нервността и да намерите себе си.
Освобождаване от нервност и напрежение
Подобрете не само своя календар, но и мислите и представите си. Външната напрегнатост е признак на вътрешно неспокойствие. Чрез сугестия и медитация постигнете спокойствие и хармония. Използваното за тази цел време не е загубено, а ще задвижи вашата дееспособност, ще повиши творческите качества и интуицията ви. Който започва работа отпочинал и спокоен, ще постигне целта много по-бързо от този, който действа припряно и разсеяно. Вършете всичко съзнателно. Работете съзнателно, разтоварвайте се съзнателно.
Спортист, определящ времето за тренировка в съответствие със своите способности и трениращ редовно и последователно, може да увеличи силите си, да ги използва по-добре и да ги разпределя по-правилно. Обратно, трениращият ту тук, ту там, тичащ в обедната почивка за гимнастически упражнения, няма да стигне далеч. На него му липсва целенасоченост, която не може да бъде заменена от нередовни упражнения. Такъв спортист става нервен, тъй като прави всичко набързо и половинчато.
Разумното планиране на всички начинания може да реши подобен проблем. При това тава въпрос не само за разпределение на времето. Решите ли да си починете, трябва да отделите за това не само време, а и да намерите вътрешното си спокойствие. Който само си „прави” паузи, прахосва времето си. Излезте на разходка, изключете напълно. Мислете за съвсем други неща, правете нещо, което няма нищо общо с вашата задача, със срокове или проблеми. Бъдете нежни към себе си, възнаградете се. Усмихнете си се!
Медитация:
В мен цари покой. Усещам как тялото ми олеква. Спокойствие залива духа и душата ми. Повече нищо няма значение. Времето е дар, на който се радвам и с който мога да разполагам според желанията и нуждите си. Нищо не може да им избяга. Обратно, времето трябва да узрее за разумни действия. Това време ще използва за размисъл, планове и живот. Ще оставя нещата да узреят на спокойствие. Всяка минута преживявам съзнателно и я изпълвам с положително съдържание. Аз съм спокойствие и хармония, светъл лъч ме води и аз го следвам спокойно. Никой не ме притеснява, никой не иска нищо от мен. Аз съм свободен, лек и изпълнен със спокойствие.
Из: „Великото тайнство на себепознанието“, Феликс Ешбахер, Курт Тепервайн, изд. „Супер 7“, 1993 г.
Картина: DALL-E
