„Вашата доброта само тогава е истинска, когато вие не се чувствате праведник. Или както е казал един мъдър суфи, „праведникът остава свят до момента, когато узнае за своята праведност”.“
(1931-1987)
Маскарад на милосърдието
Благотворителността - не е нищо друго, освен егоизъм с маската на безкористно милосърдие. Някои хора биха ми възразили: когато човек искрено се опитва да възлюби ближния си и да му повярва, едва ли в сърцето му има място за лицемерие. С ваше позволение, аз ще представя това в опростена форма. Може даже да доведа всичко до крайност - най-малко като начало. Има два типа егоизъм. Егоизмът от първия тип се заключава в това, че на човека му е приятно да угажда на себе си. Това е така наречения егоцентризъм. Егоизмът от втория тип се проявява, когато на човека му харесва да доставя удоволствие на другите. Това е по-уточнена разновидност на себелюбието.
Егоизмът от първия тип е винаги очевиден, докато проявата на втория тип не бие на очи, затова е доста сложно да се забележи. Ето защо втория тип егоизъм е по-опасен: той води до усещане на себе си като благодетели на човешкия род. Но, може би, ние не сме толкова добри? Вие не сте ли съгласни? Отлично!
Ето вие, мадам, вие казвате, че сте самотна. Вие идвате в църквата и прекарвате там няколко часа. Но вие сама признавате, че правите това по напълно лична причина - вие искате да бъдете полезна на някого. При това не само полезна - вие искате да усещате, че внасяте своята лепта за благоденствието на целия свят. Вие се нуждаете от тази роля, защото вашите ближни се нуждаят от вашето участие. Вие заедно сте нож с две остриета.
Да, вие сте почти просветлен човек! Ние, следователно трябва да се поучим от вас. Всичко е правилно. Тя казва: „Аз давам и вземам”. Тя е права. Отивайки при някого да помогна, аз давам и получавам. Прелестно. Всичко е така. Това не е милосърдие. Това е егоизъм с висше образование.
А вие, сър, вие доказвате, че проповедта на Исус в крайна сметка се свежда до проповеди за егоизма! Вечният живот ни се дава като награда за добри постъпки: „Елате , благословени от Моя Отец, защото Аз бях гладен и вие Ме нахранихте” и така нататък. Вие потвърждавате моите думи. Ако внимателно погледнем към Исус, казвате вие, то ще стане ясно, че всички прояви на неговото милосърдие в края на краищата се оказват проява на егоизъм; целта е - повече души да получат вечен живот. И вие разбирате това като глобална постановка на нашия живот: удовлетворяване на егоистичните стремежи с помощта на благотворителност.
Превъзходно. И все пак, говорейки за религията, вие сте малко неискрени. Фактът, че сте засегнали въпроса за религията е напълно допустимо и оправдано. Но ако погледнем всъщност, коя проповед на Исус е завършена? Сега аз още повече ще ви объркам. „Гладен бях Аз и вие Ми дадохте да ям; жаден бях и вие Ме напоихте”. И какво се чува в отговор? „Кога? Кога ние Те видяхме гладен и те нахранихме? Ние нищо не знаем за това”. Те не знаели какво правят! Понякога в моето въображение възниква такава картина: „Гладен бях Аз и вие Ми дадохте да ям”- казва царя. И тези, които са от дясната му страна отговарят: „Да, Господи, ние знаем”. „Аз не се обръщам към вас - казал царя - Това не е по сценария. Вие не трябваше да сте наясно”. Любопитно, нали? Но вие знаете това. Знаете, че да помагате на хората е приятно. Това е същото. Вашата позиция е точно противоположна на тази, която може да изразим с думите: „Та какво толкова хубаво аз направих? Аз имах някакви средства, но даже и не си мислех за хуманни постъпки. Моята лява ръка не знае какво прави дясната”.
Виждате ли, вашата доброта само тогава е истинска, когато вие не се чувствате праведник. Или както е казал един мъдър суфи, „праведникът остава свят до момента, когато узнае за своята праведност”. Докато не узнае! Докато не узнае! Вие може да възразите: „Помагайки на другите аз получавам удоволствие - може именно това да се нарича вечен живот - вечен живот на земята?” Може би, откъде да знаем? Но в дадения момент аз говоря за удоволствието като такова - за нищо повече. Към религията пак ще се върнем. Аз бих искал от самото начало вие да си изясните простото нещо: религията не винаги, подчертавам не винаги корелира с духовността. Нека не засягаме сега религиозната тема…
Аз се опитвам да нарисувам ситуация на бодърствуване, ситуация, когато във вашите действия не се прокрадва личен интерес, когато всичко се случва като че ли през вас и всяка ваша постъпка по този начин е нещо различно. „Това се случи с мен”. И аз не се съпротивлявам. Но ако вие нещо вършите, аз винаги ще ви заподозра в егоизъм. Даже, ако става дума за такива мисли като: „Ще ме помнят като герой” или „Ако не бях направил това, аз не бих могъл да живея по-нататък. Не бих могъл да се примиря, че съм се отклонил от нещо”. Обаче, не забравяйте: аз не съм казвал, че всички хора са еднакви, не съм казвал, че не съществуват безкористни постъпки. Навярно съществуват. Ние трябва да изясним това.
Вие давате пример с майката, спасяваща дете - своето дете. Като преди това, тя няма да спаси съседското дете! Тя има син или дъщеря. Войникът умира за своята родина. Тежко ми е да мисля за огромния брой подобни смърти. През цялото време се питам: „Това в резултат на идеологическа обработка ли е?” Тежко ми е да мисля за мъчениците: според мен, много от тях са подложени на такава обработка. Мъченици-мюсюлмани, мъченици-индуси, мъченици-будисти, мъченици-християни... Всички те са били под хипноза! Те смятат, че са длъжни да умрат и че смъртта - това е добро. Те сляпо следват своята цел. Разбира се, аз нямам предвид абсолютно всички - аз просто подчертавам съществуваща тенденция…
Представете си, че живеете на остров Феникс и ежедневно ви се налага да храните петстотин деца. Ще ви хареса ли това? Или, ви се струва, че подобно занимание ще ви бъде тягостно? Понякога и така се случва; работата е в това, че има хора, които са обременени от нежеланието нещо да правят. И наричат такава дейност благотворителна. Чувствайки в себе си вина, те разиграват цял спектакъл. В тяхното сърце няма любов. Но вие какво, слава Богу, получавате удоволствие от това, че помагате на другите. Удивително! Вие сте напълно здрави, защото сте егоистични. Егоизмът е здраве. Нека да обобщим. Има два вида егоизъм (а може и три). Егоизъм от първи тип: на човека му харесва да угажда на себе си; егоизъм от втори тип: на човека му харесва да доставя удоволствие на другите. Никакви причини за гордост няма тук. Присъствието на единия или другия егоизъм говори само за вашите пристрастия, но не за вашата духовност. Вие сте най-обикновен човек, притежаващ по-тънък вкус. В детството ви харесваше да пиете кока-кола; сега вие станахте възрастни и разбирате колко е добре да изпиете чаша ледена бира в жаркия следобед. Вашият вкус се е развалил. Вие обичате да се харесвате на другите, но получавате същото удоволствие , както и преди. Има още една разновидност на егоизма /най-лошата/: човек да заставя себе си да направи нещо добро. Това занимание не му харесва, той просто го ненавижда. Той жертва себе си и се оплаква от това. Колко малко се познавате, ако мислите, че такова нещо не може да ви се случи.
На вас добре ви е познат този механизъм. „Татко, искаш ли да те посрещна довечера?”- „Разбира си, че искам!”. Аз изобщо нямам желание да направя това- аз просто ненавиждам да го посрещам. Вечер аз бих искал да гледам телевизия, но не мога да откажа на баща си. „Разбира се, че искам!”- казва той и моите мисли приемат друг обрат: „По дяволите, трябва да се примиря”. Не ми се иска да посрещна баща си и не ми се иска да му откажа. Затова от двете злини аз избирам по-малката и отговарям: „Добре, татко, аз ще изляза довечера”. Аз искам по-бързо да се прибера у дома и да изтрия от лицето си дежурната усмивка. Но ето, аз посрещам баща си и го питам как при него вървят нещата. „Отлично” - отговаря той и започва дълъг разказ за това как той обича своята работа. А в същото време аз си мисля: „Боже, ще каже ли нещо по същество, или не?”. Накрая той стига до главното и на мен ми се отдава възможност да се отърва от него, изпращайки му следната реплика: „Да, всеки глупак ще се справи с това!” На сутринта, след закуска аз се приближавам към него и го питам: „Как си?”(чувствам, че съм бил груб вечерта). „Нищо, - отговаря баща ми и добавя - Знаеш ли, твоите думи много ми помогнаха. Искаш ли да се срещнем днес след обяд?” Прави Боже !
Това е най-лошият вид милосърдие: вие правите нещо, заради страха да не се почувствате егоисти. Вие нямате куража да помолите да ви оставят на мира. Вие искате да ви смятат за добър пастир! Ако кажете: „На мен не ми харесва да причинявам на хората болка”, аз ще ви отговоря, че не ви вярвам. Аз не вярвам на никой, който казва, че не обича да кара хората да страдат. Всички ние обичаме да мъчим хората - особено някои. На нас това ни харесва. Ние се радваме, когато виждаме, че някой измъчва своя ближен.
Със съкращения от: „Осъзнаване“, Антъни де Мело, ИК „Бард“, 2013 г.
Снимка: Anthony de Mello (1931-1987)
