„Той е силно взискателен към себе си. Избира винаги определен тип жена и фино я поставя да играе ролята на майка да го утешава, да му се възхищава и да помпа егото му.“
Полови проекции
♥ Висшият мъж
Той изглежда интелигентен, способен, силен и стабилен. Излъчва увереност и сила. Може да е влиятелен бизнесмен, професор, художник, духовен учител. Въпреки че може да е по-стар и не толкова привлекателен физически, неговата увереност му придава обаяние. За жените, привлечени от този тип мъж, връзката с него създава усещане за сила и превъзходство.
В романа на Джордж Елиът „Мидълмарч“ (1872) героинята Доротея Брук е деветнайсетгодишно сираче, отгледано от богатия си чичо. Тя е красавица и добра партия за всеки мъж. Дори един местен младеж, сър Джеймс Четам, настойчиво я ухажва. Една вечер обаче тя среща много по-възрастния Едуард Късобан, богат земевладелец, който е посветил живота си на научни занимания, и той я заинтригува. Тя започва да проявява интерес към него, а той да я ухажва, за ужас на сестра й и чичо й. Късобан е грозен, с бенки по лицето и жълтеникава кожа. Сърба шумно, когато се храни, и почти не говори. Но за Доротея лицето му излъчва духовност. Той е твърде над нещата, за да спазва етикета. Говори малко, защото никой не го разбира. Да се омъжи за него, е все едно да стане съпруга на Паскал или Кант. Тя бързо ще научи гръцки и латински и ще му помогне да завърши великия си шедьовър, „Енциклопедия на всички митологии“. А пък той ще й помогне да се изучи и да се извиси интелектуално. Ще бъде бащата, чиято липса тя несъзнателно е чувствала цял живот. Едва след като се омъжва за него, тя разбира истината – той е мъртъв отвътре и много властен. Късобан вижда в нея просто една секретарка. Тя попада в капана на брака без любов.
Въпреки че съвременните отношения в такава връзка могат да бъдат много различни, този тип проекция е твърде разпространен сред жените и днес. Тя произтича от чувство за малоценност. В този случай в подсъзнанието на жената се е запечатал гласът на бащата и на други хора, които са я критикували и са тъпкали самочувствието й, като са й казвали коя трябва да бъде и как трябва да се държи. След като не е могла да развие собствената си сила и увереност, тя търси тези качества в мъжете и преувеличава всяка следа от тях. Много мъже, които проявяват интерес към нея, усещат ниското й самочувствие и го намират за привлекателно. Те харесват обожанието на жена, особено по-млада, която могат да контролират и управляват.
Това е класическият случай на професор, който съблазнява студентката си. Тъй като такива мъже рядко са толкова способни, умни и уверени, колкото тя си представя, жената или се разочарова и го изоставя, или попада в капана на ниската си самооценка, оставя се той да я манипулира и обвинява себе си за всички проблеми.
Такава жена трябва на първо място да осъзнае, че източникът на нейната несигурност са чужди критики, които са се запечатали в подсъзнанието й. Те не произлизат от реална нейна липса на интелект или достойнства. Тя трябва активно да развива увереност и способност да се себеутвърждава чрез собствените си действия – като приема задачи, започне бизнес, овладее занаят. В отношенията си с мъжете трябва да осъзнае, че е равна на тях и не им отстъпва по сила и творчески способности, а дори може и да ги превъзхожда. С реална увереност в себе си ще бъде в състояние да оценява истинската стойност и характера на мъжете, които среща.
♥ Жена, която да го боготвори
Той е целенасочен и амбициозен, но животът му е труден. Светът е жесток и неумолим и никъде не намираш утеха. Той чувства, че в живота му липсва нещо. И изведнъж среща жена, внимателна, отзивчива и очарователна. Тя му се възхищава. Той е пленен от нея и нейната енергия. Това е половинката, с която ще се чувства завършен; тя ще му даде утеха. Но кога то се съберат във връзка, тя вече не изглежда толкова мила и внимателна. И определено вече не му се възхищава. Той стига до извода, че го е мамила или пък се е променила. Това предателство го разгневява.
Тази мъжка проекция обикновено се дължи на определен тип отношения с майката – тя обожава своя син и го обсипва с внимание. Може би така е компенсирала за нещо, което никога не е получавала от съпруга си. Така момчето развива силна самоувереност, пристрастява се към нейното внимание и копнее за топлото й, обгръщащо присъствие – и точно това е нейната цел.
В зряла възраст такъв мъж може да бъде доста амбициозен и непрестанно да се опитва да отговори на очакванията на майка си. Той е силно взискателен към себе си. Избира винаги определен тип жена и фино я поставя да играе ролята на майка да го утешава, да му се възхищава и да помпа егото му. В много случаи жената осъзнава как я е манипулирал да влезе в тази роля и това не й харесва. Престава да го успокоява и да го обсипва с внимание. Мъжът я обвинява, че се е променила, но в действителност той е този, който е проектирал върху нея качества, които никога не е имала, и се опитва да я накара да оправдае очакванията му. Следва раздяла, която е много болезнена за него, защото е вложил в тази връзка енергия от най-ранните си години и се чувства отхвърлен от майчината фигура. Дори ако успее да убеди жената да играе тази роля, той сам намразва своята зависимост от нея същата зависимост и двояко отношение, които е изпитвал към майка си. Може самият мъж да прекрати връзката. Неговата анима е взискателна и капризна, готова винаги да мрънка и да обвинява.
В този случай мъжът трябва да види зависимостта на връзките, които е имал в миналото. Тя би трябвало да му покаже, че е хубаво да развие в себе си повече от майчините качества, които се опитва да проектира върху жените. Трябва да осъзнае, че амбициите му произтичат от желанието да угоди на майка си и да оправдае очакванията й. Той е склонен да бъде прекалено строг към себе си. Трябва да се научи да се утешава и успокоява, от време на време да се дръпне настрана и да се порадва на постиженията си. Трябва да се научи сам да се грижи за себе си. Това значително ще подобри връзките му. Ще дава повече, вместо да очаква обожание и грижи от жената до себе си. Ще възприема жените такива, каквито са, и в резултат от това те ще бъдат подсъзнателно подтикнати да му дават повече от утехата, от която се нуждае, без да се налага да ги принуждава.
От: „Законите на човешката природа“, Робърт Грийн, изд. „Сиела“, 2020 г.
Снимка: goodreads.com
