Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ
В митологията на всички народи този зодиакален знак е търсещата интелектуалност, вълнуващият се ум, проповедничеството, естетичността и прецизността.
Зодия Стрелец е дванадесетият пръст на съдбата. Стрелецът започва от 21 ноември (според някои от 22 или 23 ноември) и продължава своето отстояване в декемврийския месец. Онова, с което искам да започна тази зодия, ние го имаме като народно поверие – “Когато искате някой да ви каже истината, идете при дете, питайте го и то ще ви я каже, защото не може още да лъже.”
Зодия Стрелец е чистата зодия. Казва се, че когато искате да научите някаква истина, когато искате да чуете истината, трябва да идете при Стрелец. Те са прями, понякога доста безкритични в казване на истината – твърде далеч от дипломатичната приспособеност. Така че Стрелецът е зодия на истината. Разбира се, това никак не значи, че безпрекословно я казва, но относно нашата хубава поговорка: “Само при детето ще намерите истината”, тя е с известен аванс над всички други зодиакални знаци.
Зодия Стрелец има за свой надслов: “Аз виждам!” За символен знак има лък със стрела (лъкът е част от окръжността) – изобразява се с Кентавъра (получовек – полуживотно), който опъва лъка. Забележете недовършеното, нецялостното; забележете еволюцията в прехода от една културна духовна раса към друга, когато налице е човекът, който е горната част на кентавъра, а долната е конят – безспорно неовладяната, голямата сила (за която трябва да се знае, че я имат и дори светът още измерва своите тяги с конски сили).
Зодия Стрелец се намира под щедрото господство на Юпитер. А Юпитер е нещо изключително. Той е не само правдивост, която подсилва лъчевата сила на истината, но и великодушие, топлота, щедрост, доброта, любов. Стрелецът има любов към природата (половината е кон още). Виждате, как всичко е така добре съчетано, така цялостно. Има услужливост, но и гняв; избухливост, но и неподправеност, жизнерадост. И наистина няма по-изявена жизнерадост от тази, която гледате в надбягванията на хубавите коне.
Тази зодия като знак е в пазвите на всички митологии. Най-подчертано се среща в митологията на древните гърци, изразена доста добре, както казахме, в идеята за Кентавъра. Кентаврите – това са едно племе, за което се знае, че живее между планините Пелион и Оса в Тесалия (неукротими, разбира се, защото са и кон, и човек). Най-известният от тях, който може да се нарече учителят на учителите - това е кентавърът Хирон. Още в този момент на себеовладяването на човека, излизащ от животинското си царство, имаме устремена мисъл за анахоретство, за пустинничество, за самост (отлъчване, да се живее сам). Този Хирон е син на Сатурн, бащата на боговете. Като негов син той безспорно е и безсмъртен. Това в митологията е знайно – синовете на боговете са безсмъртни. Именно Хирон знае как със своя ум, със своята бащина даденост на прозрение и божественост в безсмъртието да овладее коня – да овладее животинското царство в себе си. Той е, който ще даде обучението – божественото (такъв е произходът му) през царството на животните. През него минават големите личности на Елада. Той им дава мъдрост и сили. Той дава знания на Херкулес как да направи дванадесет чудеса, за да бъде за нас героят Херкулес; той дава на Тезей тайната да победи; той дава астрономия и астрология на Язон, за да управлява кораба на аргонавтите. Именно в това знание, на което ги е учил, ние откриваме света на културата, на цивилизацията, която тази зодия носи на човека.
Във Вавилон Стрелецът се изразява също чрез Кентавъра, в Китай – чрез маймуна, в Египет – чрез сокола. Виждате в различните митологии има и различен символен знак.
В Будизма на Стрелеца съответства моментът на зачатието на Буда, а то от какво беше – от белия слон. Защо? Защото, както казахме, тайната на тази зодия е: “Аз виждам.” И безспорно “виждането” в Християнството е Голготският път, който ни води към какво? – към Разпятието (двубоят между Дух и Материя) и към прозрението. В Юдаизма - това е лъвът, или четвъртият Йаков син, наречен Иуда.
Лъкът като знак още в Египет са го разчитали като сила и са изписвали лък и сила с един и същи йероглифен знак. Ето защо Кентавърът е овладяна сила от човека и затуй на него се позволява да опъне половината същност на своето битие.
В Елада понятията “лък” и “живот” са били белязани само с една дума – “биос”. Вижте тайната – живот, защото няма сила, която да не е жизнено необходима за нашето проявление. А къде най-добре ще бъде посочена? Къде най-добре ще бъде преценена? Тези, които знаят случая с вярната Пенелопа, нейните женихи и скрития Одисей, си спомнят какво беше изпитанието, за да я получат за съпруга. Дават им лъка със стрелата, лъка на Одисей, а те не могат дори да го опънат и никой не може да се ожени за нея. Одисей, който потайно е в дома си, опъва лъка, пуща стрелата и ги прогонва. Това е биос, това е сила. А какво да кажем за Аполон, който носи лък; а за Купидон, или Амур (божеството с крилцата), който носи стрелите на любовта и който ранява сърцето? Значи каква сила още е свързана с лъка – не само биосът и неелементарният Ерос, а Любовта. Любовта! А един от най-съвършените актове на вътрешното откровение за лъка и неговата власт, това е в Откровението на Йоан, където в глава 6, стих 2 е казано за приидващия, за новия Месия – за Онзи, Който ще дойде с белия кон. Той ще носи лък и ще победи! И победата Му ще бъде увенчана с венец, а тя ще бъде донесена от лъка. Сила, власт, жезъл, смелост, любов, всеотдайност и жертва -ето това носи лъкът, половината окръжност. Цялата окръжност е нещо голямо, нещо друго - тя не може да бъде отделно съзвездие, а е целостта във всички съзвездия.
Родените под знака на Стрелеца не понасят много униженията. Затова когато обичат, те по-скоро имат предаността или верността, но и това трябва да измерим с протяжността на времето. Верността и предаността също имат преходност. Една преданост, която се дължи на не още изхабеното чувство на обич или на вярност, има определена трайност, но когато тази преданост и когато тази обич няма своето лично търсене, а просто оценка за преданост, тогава наистина тя не е преходна. Предаността не се дължи на пробудено чувство за обич, а на свобода от нещо, което е носила. Чувството за обич е само фигурата, с която се извинява официално писаното. Стрелецът не е онзи, който понася човешки унижения от обич. Не!
Като отрицание Стрелецът е твърде избухлив, малко неумерен в ядене и пиене и затова често клони към алкохолизъм. Като тип – безспорно изящен, разточителен въпреки скъперничеството си. Това е интересно съчетание – моменти, когато може да бъде изключително разточителен и моменти, когато е изумителен скъперник. Справедливостта му граничи с истината, защото истина и справедливост не са едно и също нещо. Затова и митологиите си имат богини на справедливостта и богини на истината. Даже за богинята на истината се казва, че е гола. Тя не може и да бъде облечена – облекат ли я в някаква дреха, опасността да бъде подкупена е голяма. Затова се казва: “Кажете ни голата истина!” и се явява този израз: ”голата истина” – необлечената, не мирогледно подготвената, не условно ангажираната. Стрелците не са много злопаметни, но все пак държат, както се казва, под езика си камъчето и в своята избухливост не го задържат.
Неудачни периоди са обикновено от 19 февруари до 19 март и от 22 август до 21 септември. Съдбовни години – от 38 през 7: 45, 52, 59... Цвят, който най-импонира на тяхната вътрешна същност, това е синьото, но като цвете обожават хризантемата. Болезненост, която в тяхната анатомия може да прерасне в болест безспорно ще бъде бедрото (раненото бедро на Хирон), но като заболяване те са често атакувани в гръдта, белите дробове и очите.
Някои от личностите, бележити в историята и паметни в нашето съзнание, които са родени под този зодиакален знак, са Мария Стюарт – великата кралица, която води своята неуморна борба и стана жертва от своята посестрима Елизабет (или Елисавета I), с която делят Англо-Ирландското кралство; Хенрих IV, английският крал; Алфред дьо Мюсе – един от забелижителните поети на Франция – изящен; Берлиоз – всеки е чувал ритъма на неговата страшна музика; Гюстав Флобер – знаем за неговата велика дама, “Мадам Бовари”; Суворов – гениалният военноначалник на царска Русия; Хайне – певецът на любовта, прочутият болник (почти десет години той лежа на легло, но написа своята “Песен на песните”); Спиноза – голeмият философ, по-скоро голeмият етик; Алберто Моравия – известният писател на съвременността; Мария Калас – вълшебният глас. Стрелец е и Уинстън Чърчил – големият държавник на Англия, човекът, чиято гробарска лопата хвърли пръст върху българската ни земя и история. Той се спазари със Сталин (разбира се, преди него ни продаде Рузвелт) да бъдем в зоната на червеното сияние. Още много известни личности има, които са родени в този зодиак, но това не значи, че някой, който не е писан в историята, няма право пък да бъде Стрелец и да бъде любвеобилен, и да бъде правдив, и да бъде жертвен, и да бъде знак на едно сърце, обречено на вечна младост.
В египетската астрология, където разделянето е на декади (на десятки), за тази зодия, от 22 ноември до 31 ноември, е Сохмет – богът, който пази тяхната източна граница. Направен е като култ на делтата на река Нил, носи дълга дреха и две големи пера на главата си. Това значи дружелюбност, работоспособност, пестеливост. Роденият в този цикъл търси популярност, но най-вече е подвластен на парите. В отрицание е склонен към сплетни и позьорство.
Във втората декада, от 1 декември до 10 декември, е Мафдет – богинята на отмъщението, чиито атрибути са палката и ножът. Това, което безспорно внася и възмездието. Счита се, че тази богиня се е борила със змея (или змията), като е сътрудничела на бог Амон Ра в борбата му срещу злото. Родените в този цикъл са обаятелни и интелигентни, наблюдателни; обикновено имат склонност към виждането и отразяването (нещо, което журналистиката прави).
И в третата декада е бог Непри – бог на зърното (буквално “непер” значи зърно), който се изобразява заобиколен с житни класове. Тук имат качествата на безкомпромисността. Не можете да мотивирате с друго това, което се проявява като родено.
В скандинавската митология зодиите се символизират с цветя. За Стрелеца в първото десетдневие – това е гладиолата, която е символ на топлота, на трудолюбие; обича похвалите, капризна, религиозна и мистериозна.
Втората десятка – това е глухарчето, което е символ на добруването над всичко (добруването като поведение) и символ на красноречието (когато се наложи са изящно красноречиви).
Третото десетдневие – това е лотосът, символът на чистотата, ученолюбието, мечтата за пътешествия и, ако можем така да кажем, раждането на богове.
В митологията на всички народи този зодиакален знак е търсещата интелектуалност, вълнуващият се ум, проповедничеството, естетичността и прецизността, даване път на интуицията, респектиране и жажда за стабилност.
Скъпоценните камъни, които хармонират със Стрелците и които трябва да са в тон с покровителя, господаря на тази зодия, са именно юпитеровите камъни. Стрелецът най-вече обича и трябва да носи аметист, който се нарича във всички времена камъкът на благословението. Този камък се слага на пръстена на жреците, на пръстена на първосвещениците, на пръстена на папата. Докато топазът е камък на придворните и Юпитер го има, защото той е господарят, властникът и административната същност. Носят още рубин, тюркоаз и хризолит, който дава свобода и стремеж към пътуване, към приключения. На Стрелеца (съответстващ на богинята на лова Артемида) естествената му среда е скитничеството, планината, природата, защото там лъкът може да бъде употребен; там е сърната, която трябва да спаси Ифигения; там е свободата за приключения. Стрелецът има и особена обич към морските пътувания. Той е фактически една борба за живот, борба за живот в естествена среда.
Като огнен знак, като присъщ на огъня, можем да приемем, че той е непрекъснато вълнуващ се, непрекъснато отклоняващ се, но никога не губещ стабилитет (защото пламъците на огъня могат да играят, но кладата му си остава на земята).
Както винаги зодията я свързваме с Посланието на Планетния Логос. Стрелец е свързан с третото послание: “Отворен е новият храм - там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!”
Това е огърлието, което Стрелецът носи. Неговият храм е цялата природа, неговият дух е Пан – богът на природата. Той е отвореният храм. Вътре е и огънят, и водата, и въздухът, и земята – цялата същност. Кое ще направи обаче свой олтар, кое ще направи свой трон, кое ще направи жезъл – това е вече негово право. Право на този вълнуващ се, артистичен, прецизен интелект или на пустинника Хирон, който ще предостави битието си на интуицията и тогава вече ще се определи тронът, ще се определи олтарът и жертвоприносът. Всеки от Стрелците, имайки просторния всемирен храм, може да си избере за олтар земята или да си направи за олтар огъня. А единственото нещо, което могат да направят жезъл, това е тяхната преданост към Истината – живата вода на живота им. До каква степен обаче тази жертва, тази проявена дързост и в кой дял от своя живот, в коя декада на своето съзнателно битие ще я приложат – това е именно правото на Стрелците – на тяхната жертвена дързост! Отворен е новият храм! Те ще служат, те са, които могат и трябва да бъдат, тъй като са определени като зодиакален знак за жреци на истината.
Принадлежащите към Стрелец могат да опъват лъка, могат да пускат стрелата си, но нека и сами да отидат да я потърсят, вместо да чакат в своя обреден олтар някой да им я донесе.
Илюстрации: mardelrubio - DeviantArt, Wikimedia Commons