21 май ~ 20 юни
За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”
(Gemini and Cancer constellations from the Mercator celestial globe, 1551, The Mercator Globes at Harvard Map Collection)
Качество: Двойственост. Любов-Мъдрост. Непостоянство. Контрол над всяка двойка противоположности. Основополагащата любов на Божеството достига нашата слънчева система чрез Близнаци.
Девиз: От страна на формата: „Нека нестабилността свърши своето дело“; от страна на душата: „Аз разпознавам своя втори „аз“ и, убивайки го, ще раста и засияя“.
Митът
Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господа наблюдавал усилията на сина човешки, който е и син божий. Те с Учителя видели как пред човешкия син се разтворили третите велики Порти, давайки му нова възможност да следва Пътя. Те забелязали, че работникът е израснал и се е приготвил за задачата.
– Изпрати слово, нареди да пазят свещеното дърво. Нека Херкулес развие способността да търси без разочарование, без лъжа и без излишна прибързаност. Нека сега прибегне към постоянството. Досега той действа добре.
И словото прозвучало.
В далечна страна имало свещено дърво, дърво на мъдростта, и на него растели златните ябълки на Хесперидите. Славата на тези сладки плодове се носела надлъж и нашир и всички човешки синове, които знаели, че са подобни на Синовете Божии, страстно ги искали. Херкулес също бил чувал за тези плодове и когато прозвучала повелята да тръгне да ги търси, той отишъл при Учителя и го попитал по кой път да тръгне, за да намери свещеното дърво и да откъсне ябълките.
– Покажи ми пътя, о, Учителю на моята душа. Аз търся ябълките и те са ми срочно необходими! Покажи ми най-краткия път и аз ще тръгна веднага!
– Не така, сине мой – отговорил Учителят, – този път е дълъг. Ще ти доверя само две неща, а след това ти ще трябва да докажеш правотата на моите думи. Помни, че свещеното дърво се охранява добре. Три прекрасни девойки се грижат за него и за плодовете му. Стоглав дракон пази и девойките, и дървото. Пази се добре от силата, прекалено голяма за теб, и от хитростта, прекалено фина за твоето разбиране. Бъди внимателен. Ще ти кажа още нещо. Твоите търсения ще те отведат там, където на Пътя ще те срещнат пет велики изпитания. Всяко от тях ще ти даде възможност да проявиш мъдрост, разбиране, изкуство и умение да използваш благоприятните възможности. Бъди внимателен. Боя се, сине мой, че няма да разпознаеш тези жалони по Пътя. Но това ще покаже само времето; Бог да ти помага в твоите търсения.
***
Третият подвиг на Херкулес в знака Близнаци е свързан преди всичко с активната работа на стремящия се върху физическия план, където той постига разбиране за самия себе си. Преди тази активна работа да стане възможна, човек трябва да мине през цикъл на вътрешен размисъл и мистичен копнеж; трябва да се устреми към висше разбиране и да развие субективния процес – възможно е това да отнеме дълго време преди човекът наистина да започне да обединява върху физическия план душата и тялото си. В това е същността на този подвиг. Именно в това постижение на физически план, както и в търсенето на златните ябълки на мъдростта се състои истинското изпитание за искреността на стремящия се. Желанието да бъде добър, жаждата да се убеди във фактите на духовния живот и периодичните опити да овладее самодисциплината, молитвата и медитацията почти неизбежно предшестват тези реални и настойчиви усилия.
Мечтателят трябва да стане човек на действието, желанието да се пренесе в света на изпълнението – в това се състои изпитанието в Близнаци. Физическият план е мястото, където се придобива опит и където процесите, породени в света на менталните усилия, трябва да се проявят и да станат обективни. Това е мястото, където се развива механизмът на контакта, където петте сетива постепенно разкриват пред човека нови сфери на знания и постижения. Това следователно е мястото, където се придобива знание и където това знание трябва да се превърне в мъдрост. Както е известно, знанието предполага търсене на смисъл, докато мъдростта е всезнание, израз на синтезното знание на душата. Без разбиране, обаче, в прилагането на знанията ние сме обречени. Защото разбиране означава знанията да се прилагат в светлината на мъдростта към проблемите на живота и към постигането на целта. В този подвиг Херкулес се сблъсква с трудната задача да обедини в едно двата полюса на своето същество и да координира или съедини душата и тялото си, така че двойствеността да отстъпи място на единството и двойките противоположности да се слеят.
Съзвездието Близнаци ни разказва историята на човешкото съзряване, историята на душата, която постепенно укрепва своя контрол. В древния зодиак на Дендерах този знак е наречен „място на Този, който идва“ и съдържа мисълта за появата на духовното Същество. То е представено от две фигури – едната мъжка, другата женска; едната е положителна (духовният аспект), а другата отрицателна (материалният аспект). Коптските и древноеврейските названия се превеждат като „съединен“ и това отразява статута на Херкулес, стремящия се. Той олицетворява обединението между душата и тялото. В това се крие и проблемът, който трябва да бъде преодолян в знака Близнаци. Целта е единението на нисшия с висшия „Аз“, на смъртния с безсмъртния аспект. Именно тази задача води до дългите и сложни търсения, в хода на които Херкулес се вслушва ту в гласа на Нерей, висшия“Аз“, ту попада под влиянието на заслепението и илюзиите на нисшия „аз“.
Темата за двойствеността, която е подчертана в Близнаци, е развита в много митове. Ние, например, срещаме двама братя и в историята на Ромул и Рем, и в тази за Каин и Авел, при което единият от тях умира, а другия живее. В масонството астрологичен символ на Близнаци стават двата стълба, при това мнозина приемат, че масонската традиция може да се проследи назад до периода, предшестващ ерата на Телец, когато слънцето е било в Близнаци, а и много по-назад от времето на зараждане на Лемурийската раса, първата действително човешка раса; тогава започва да се проявява аспектът на разума, а двойствеността на човечеството става природен факт. В Китай за Кастор и Полукс говорят като за двата „бога на портите“; подчертава се както огромната мощ, която може ла придобие богът на материята, така и силата на божествеността.
Близнаци са предимно знак на интелекта, който има жизненоважно въздействие върху нашата Арийска раса. Тази раса бележи неотклонно развитие на умствените способности и интелекта. Близнаци, следователно, влияят върху трите области, засягащи човешките отношения. Първо, те управляват образованието като цяло – знанията, науките и полагането на основите на мъдростта. Един просветител е казал: „висшата цел на образованието е да се придобият знания като основа за получаване на по-висше откровение. И необразованите могат да получат такова, но не умеят да го изтълкуват“.
Екзотеричният управител на Близнаци и на тяхната първа декада е Меркурий, доколкото, както казва Алън Лео: „Меркурий във външния свят обозначава училищата, колежите и другите места за обучение, научните и литературни институти... В съзнанието той обозначава мисълта, разбирането, логиката, разума, интелекта; при това по-скоро абстрактното знание, отколкото конкретното (знание заради самото знание)... Неговото висше приложение очевидно е онова, което наричат „чист разум“... В тялото той управлява мозъка и нервната система, езика и органите на речта, а също и ръцете като инструмент на разума.“ (Пълен Астрологичен речник, Аlan Leo, стр. 163)
Второ, Близнаци отговарят за взаимоотношенията. Те управляват съответно езика, общуването и търговията. Интересно е да отбележим, че САЩ и Лондон се управляват от Близнаци, че английският език става преобладаващо средство за общуване по света, че най-големите презокеански маршрути започват от Ню-Йорк и Лондон, че и двата града са били световни пазари и разпределителни центрове. Меркурий, управляващата планета на знака, е посредникът, или посланикът на боговете.
Бидейки проявен, както това е в наши дни, и в качеството си на могъщ мутабелен знак,той задейства многобройни промени, нови идеи изпълват света, появяват се новаторски импулси и неизпробвани пътища за приближаване към духовната истина; скоро по целия свят ще се появят много учители, за да помогнат на расата да се приближи към ново духовно осъзнаване. Тъй като Близнаци са въздушен знак, ние виждаме колко бързо протича усвояването на въздушното пространство, както и това, че се правят постоянни опити за унифициране и координиране на множеството различни аспекти на човешкия устрем. Венера е езотеричен управител на Близнаци и управлява втората декада.
Венера води към единение, така че благодарение на нейното влияние се осъществява законът за привличането и за обединяване в едно на полярните противоположности. Всички тези промени и обединения откриват ново състояние на съзнанието, ново състояние на битието, и ни водят към нова ера и нов свят. Вследствие от това възникват нови трудности и проблеми и тук се появява Сатурн, който управлява последната декада. Сатурн е планета на ученичеството, която носи трудности, проблеми и изпитания, но и предлага на учениците благоприятни възможности. Именно Сатурн отваря вратите на въплъщението, именно тази планета ни сочи портите към пътя на посвещението. Меркурий е посредник и просвещаващ интелект, Венера е принцип на привличане и единение, а Сатурн е създател на възможности – тези три планети имат своята особена роля в живота на стремящия се по времето, когато той обединява висшето и нисшето, преминава през петте етапа на изпитанията и съзира целта, която накрая трябва да достигне.
Урокът от този подвиг
Цялата тази история действително е урок – първият от всички, предстоящи за усвояване от стремящите се, който обаче не може да бъде овладян, преди да бъдат преминати изпитанията в Овен и Телец. След това на физически план, в полето на мозъка и неговото пробуждащо се съзнание, ученикът трябва да установи контакт с душата и да осъзнае нейните качества. Той вече не е длъжен да бъде съзерцателен мистик, а към мистичните си постижения трябва да прибави и окултно познание за реалността. Това често се забравя от стремящите се, които се задоволяват с това да имат стремежи и визия за божествената цел. В пещта на живота те са изковали важни качества като искреност, благи намерения, добър характер, осъзната чистота на мотива, готовност да изпълняват изисквания и удовлетвореност от достигането на определено ниво на развитие, което им дава възможност да продължат напред. Едно нещо, обаче, все не им достига: те са лишени от това, което може да се нарече „техника на присъствието“; те нямат привилегията и прерогативите да владеят. Те вярват в душата, във възможността за съвършенство, в пътя, по който трябва да вървят; но вярата все още не е преобразувана в познание за духовното царство и те не знаят как да определят своята цел! Затова, подобно на Херкулес, те тръгват да търсят в четирите посоки на света.
Този първи етап от търсенето ги изпълва с увереност, при условие че успеят да осъзнаят случващото се. Подобно на Херкулес, те срещат Нерей, символа на висшия „Аз“, който в последствие става в живота на ученика символ на напътстващия Учител. Контактът с висшия „Аз“, особено в ранните етапи на търсенето, се проявява като проблясък от светлина, миг и тя изгасва; като внезапно осъзнаване на истината, така неуловимо и мимолетно, че отначало ученикът не е в състояние да го долови; като намек, появяващ се в съзнанието в моменти на еднопосочно внимание, когато умът е спокоен, а емоциите временно преотстъпват кормилото на управлението.
В началото на своите странствания Херкулес среща Нерей, но без да му обърне необходимото внимание се отправя да странства по-нататък, като отчаяно търси начин да удовлетвори своя устрем. В края на търсенията си той среща Атлас, носещ върху плещите си бремето на света, и е толкова поразен от товара на тази отговорност и тежест, които е поел върху себе си великият Учител Атлас, че напълно забравя за своята цел – търсенето на златните ябълки – и се втурва да снеме тежестта от неговите плещи. Когато стремящите се, представители на различните религиозни движения или църкви, на теософското учение, на розенкройцерите или на много други групи, към които гравитират, се научат да забравят себе си, служейки, и се откажат от духовния си егоизъм заради помощта към човечеството, посветените значително по-бързо ще започнат да преминават през портите и да стъпват върху Пътя, който води от тъмата към светлината, от нереалното към реалното. Един от Великите е казал, че „има личности, които макар и никога да не са проявявали външно егоизма си, са силно егоистични в своя вътрешен духовен стремеж“ (Тhe Mahatma Letters to A. P. Sinnett Писмата на Махатмите до А, П. Си-нет/, стр. 360). След това Той ни посочва великия идеал, който подрязва корените на духовния егоизъм: „Според нас най-висшите стремежи към благото на човечеството се опорочават от егоизма, ако в ума на филантропа пробягва дори и сянка на желание за собствена изгода...“
Херкулес, ученикът, е познал докосването на висшия „Аз“, но той все още знае недостатъчно, за да остане с Нерей. Затова той тръгва на юг, или отново към света. Той е имал своя момент на висше проникновение, когато излиза зад пределите на физическото си съзнание и общува със своята душа. Това обаче трае кратко и той отново се връща към физическото си съзнание и продължава към друг опит. На него му се налага да се бори с Антей, змея (или великана). В случая, това е змеят на астралното заслепение, а не този на желанието. Херкулес трябва да се бори със заслепението на нисшия психизъм, който на ранните етапи почти неизбежно привлича интереса на стремящите се. Всеки учител, който работи с търсещите Пътя, познава заслепението, под чието влияние те толкова лесно попадат.
Както разказва митът, Херкулес дълго не успявал да победи Антей, но когато повдигнал змея високо във въздуха, тогава бързо го победил. В основата на тази символика лежи една велика истина. Въздухът винаги е бил разглеждан като символ или елемент, свързан с плана на Христос, а в термините на теософията (и източните разбирания) – с будхичния план. Астралният план е изопачен израз на будхичния план и само когато изнесем заслепението пред ясната светлина на Христовата душа, ние ще видим истината такава, каквато е, и ще станем неуязвими.
Херкулес, обаче, се освобождава сам, както постъпват всички искрени търсещи; след това, обърнал гръб за света на психичното и псевдодуховното заслепение, той започва да служи. Отначало той освобождава себе си чрез образа на Прометей, който символизира въплътения Бог, избавяйки го от мъченията на древните лешояди. Слънчевият сплит, стомахът и черният дроб са проявление (така да се каже) на природата на желанията и Херкулес се освобождава от лешоядите на желанията, които толкова дълго са го терзали. Той престава да бъде егоист и вече не се занимава със собственото си удовлетворение. В този знак той получава два горчиви урока и за дадения конкретен цикъл става относително свободен. Прометей, вътрешният Бог, вече може да поеме към служене на света и да свали бремето от плещите на Атлас.
След саможертвите идва ред на наградата – Херкулес получава своя велик дар, след като освобождава Прометей и Атлас. Когато Херкулес отлага своите търсения, за да помогне на света, Атлас отива вместо него в градината и му донася златните ябълки, като по този начин го поставя в контакт с трите прекрасни девойки, или трите аспекта на душата.
В началото на този подвиг Херкулес контактува със своята душа като с Нерей, а в края, преодолял заслепението, той постига много по-широко разбиране за собствената си душа в нейните три аспекта, всеки от които съдържа потенциала на трите божествени принципа. Егла символизира славата на живота и великолепието на залязващото слънце, т. е. величието на физическото проявление. Тя дава ябълката на Херкулес с думите „Пътят към нас винаги минава през делата на любовта“. Ерития пази вратата – душата, която винаги се отваря чрез Любовта-Мъдрост. Тя дава на Херкулес ябълката, белязана със златната дума „Служене“. Хеспера (вечерната звезда, или звездата на посвещението) олицетворява Волята. Тя казва на Херкулес: „Върви по Пътя“. Чрез Служенето стремящият се ще се докосне до тялото, душата и духа, т. е. - до Разума, Любовта и Волята.
*„Подвизите на Херкулес”, Алис Бейли
Илюстрация: Wikimedia Commons
