Конструктивното мислене и стиловете на мислене, които ни осакатяват ♥ Крис Л. КЛАЙНКЕ

„Категоричното мислене е ригидно и преценъчно. Суеверното мислене се свързва с чувство на безпомощност. Мрачната нагласа на отрицателното мислене позволява на тревожността и депресията да пречат на всекидневните задачи.“ 

Ползата от конструктивното мислене 

Посъветвах ви да цените подхождането към житейските предизвикателства с гъвкава ориентация към оценките и вариантите си. Полезно е да си гъвкав и в начина, по който мислиш за живота. Сеймур Епстейн и неговите колеги определят понятието конструктивно мислене чрез очертаване на стиловете на мислене, които осакатяват способността ни да разглеждаме и да реагираме на света по гъвкав начин (S. Epstein, 1992a; S. Epstein, & Meier, 1989). 

~ Адаптивни стилове на мислене 

Два адаптивни стила на мислене са поведенческото справяне и емоционалното справяне. Първото се характеризира със следните типове стилове на мислене: 

  • Аз съм типът човек, който предприема действие, а не просто мисли за или се оплаква от ситуацията. 
  • Разглеждам предизвикателствата не като нещо, от което трябва да се страхувам, а като възможност да проверя себе си и да се уча. 
  • Опитвам се да влагам всичко от себе си в повечето неща, които правя. 
  • Когато съм изправен пред предстоящи неприятни събития, обикновено внимателно премислям как да се справя с тях. 

Когато се ангажирате в поведенческо справяне, фокусирате се върху предприемането на ефективно действие и поддържането на оптимистична и изпълнена с надежда нагласа към живота. Поведенческото справяне значи да се мисли за бъдещето, а не за отрицателните събития от миналото. 

Някои примери на емоционално справяне се откриват в следните типове стилове на мислене: 

  • Не позволявам на дребните неща да ме тормозят. 
  • Мога да понасям неуспеха. 
  • Не се притеснявам за неща, за които нищо не мога да напра-вя. 
  • Когато ми се случи нещо неприятно, не потъвам в мисли за него. 

Емоционалното справяне включва контролиране на собственото отрицателно мислене, така че човек да не разсъждава непрекъснато за неприятните неща.

~ Маладаптивни стилове на мислене 

Три маладаптивни стила на мислене са категоричното, суеверното и отрицателното мислене. 

Категоричното мислене се илюстрира в следните типове разсъждения: 

  • Склонен съм да класифицирам хората на такива, които са с мен, и такива, които са против мен. 
  • Ако другите се отнасят зле с мен, чувствам, че трябва да ги третирам по същия начин. 
  • Всеки въпрос има два възможни отговора – правилен и погрешен. 
  • Трудно ми е да си променя мнението, след като вече съм взел решение. 

Категоричното мислене е ригидно и преценъчно. То ограничава възможностите ви, защото ви насочва към ограничените възможности. 

Суеверното мислене се характеризира със следните типове разсъждения: 

  • Установил съм, че говоренето за успехите, които очаквам, им пречи да станат. 
  • Когато ми се случи нещо хубаво, вярвам, че то ще бъде ба-лансирано от нещо лошо. 
  • Имам поне един талисман. 
  • Вярвам в добри и лоши предзнаменования. 

Суеверното мислене се свързва с чувство на безпомощност. Човек смята, че е неспособен да контролира съдбата си по друг начин освен с магически ритуали. 

Отрицателното мислене се характеризира със следните типове разсъждения: 

  • Когато нещата се объркат, не мога да спра да мисля колко са лоши. 
  • Когато съм изправен пред нова ситуация, съм склонен да мисля, че ще стане възможно най-лошото. 
  • Толкова силно се дистресирам, когато забележа, че не се представям добре в нещо, че това ме кара да се чувствам още по-зле. 
  • Склонен съм да размишлявам повече за неприятните, отколкото за приятните случки от миналото. 

Отрицателното мислене е начин прекалено силно да се подчертава колко лоши са нещата. То е свързано с приемане на много мрачна нагласа към живота и позволяване на тревожността и депресията да пречат на всекидневните задачи. 

За да бъдете конструктивни мислители, фокусирайте енергията си върху използването на адаптивни стилове на мислене и минимизирането на маладаптивните. Конструктивните мислители имат по-добро самочувствие и по-удовлетворяващ живот. Този стил на мислене е свързан с удовлетворение от работата и междуличностните отношения, а хората, които го притежават, са по-удовлетворени от соматичното и емоционалното си здраве. 

Конструктивното мислене е ползотворно, защото е свързано с гъвкава ориентация към житейските предизвикателства. Хората преживяват по-малко стрес и не се потапят в размишления за грешките и слабостите си. Тъй като приемат нагласа на решаване на проблеми, те не са съсипани от стресиращите събития. Подхождането към житейските предизвикателства с конструктивно мислене води до по-малко свързани със стреса проблеми, например главоболия, коремни болки и злоупотреба с храна, алкохол или наркотици. Тъй като са способни да контролират отрицателното си мислене, конструктивните мислители се справят по-добре с тревожността и депресията. Друго умение, свързано с този стил на мислене, е способността да се избягва ангажирането в неблагоприятни генерализации по отношение на себе си. Например лицата с маладаптивни стилове на мислене се натоварват с огромен товар, защото реагират на отрицателните преживявания по следните начини: 

  • Когато някой ме омаловажава, това не ми дава мира. 
  • Ако се представя лошо на някой тест, се чувствам ужасно. 
  • Когато някой, когото харесвам, ме отхвърли, се преценявам като ненужен човек. 
  • Когато се случи нещо лошо, чувствам, че със сигурност ще последват и други лоши неща. 

Обратното, хората, които се ангажират в конструктивно мислене, си дават почивка на отрицателните преживявания със следните типове реакции: 

  • Когато някой ме омаловажава, преработвам информацията и продължавам напред. 
  • Ако се представя лошо на някой тест, разбирам, че това е само един тест и не е знак за цялостната ми компетентност. 
  • Когато някой ме отхвърли, мисля за многото хора в живота ми, които ме харесват. 
  • Когато се случи нещо лошо, вярвам, че то сигурно ще се балансира с нещо добро. 

Хората, които реагират на отрицателните преживявания, като са сурови спрямо себе си, приемат отбранително отношение към живота. Те са толкова силно ангажирани с избягването на болката, че не им остава време или енергия, за да търсят и да преживяват удоволствие. Стойността на конструктивното мислене е, че то ви помага да поставите нещата в перспектива. Отделете време, за да се наслаждавате на удоволствията в живота, и не прахосвайте цялата си енергия в мислене и опити за избягване на неговите болки.

От: „Справяне с предизвикателствата на живота“, Крис Л. Клайнке, изд. „Наука и изкуство“, 1999 г.
Изображрние: unsplash

В този ред на мисли