Никола Фичев е бил изключително добре школуван строител, получил архитектурната си подготовка за период от 23 години при водещи майстори от две основни български школи Търновската и Корчанската (респективно Брациговската). Той е бил запознат със съвременната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин, където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци. Добре е познавал и старата българска доосманска архитектура, както е видно от собствените му реализации. Отлично и с голяма точност се е справял с изработването на количествени и стойностни сметки. Сам и с вещина е избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е проекти и много добри макети за своите сгради и съоръжения. Владеел е резбарство и каменоделство. Ползвал се е от три чужди езика, необходими за договаряне на сгради при работата му извън българските земи. Той е професионално образования, интелигентен, високо талантлив творец, доказал на съвременниците си своя съзидателен гений с не една сграда и съоръжение. При всичко това е бил и обществено ангажирана личност, болееща за свободата и просперитета на своя народ. Бил е дълбоко вярващ в християнските добродетели човек. С други думи, с право Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане.
(Д-р арх. Николай Тулешков)
„Изповедта на майстор Колю Фичето“ са думи от краткия филм на New Age Studio, (2011г.) посветен на Първомайстора, които споделяме с вас.
Картина ~ Старият мост в Ловеч, Пенчо Балкански (1908-1985)
„Добра работа сте свършили, ашколсун! Аз „сполай” сега няма да ви река, ще ви го рекат децата ви един ден, че тя, тая работа за тях е – да знаят корените си, че корен нямаш ли, плод не връзваш…
И аз така, каквото можах направих. Мостове градих, дето да събират човек с човека…и манастири, дето да го събират с бога… и чешми, дето утоляват жаждата на тялото… и храмове, че да утолява жаждата си и душата… и кули за часовници, че хората все искат да уловят времето , та да си подредят нещата на според него. Ама времето кой може го хвана, него го няма… Времето е в туй да слушаш какво ти казва дървото и да накараш дървото да те слуша… и камъка… и пръста… и водата, да станеш едно с градежа и да го градиш тъй, че да остане.
Викат, самоук съм бил – че то кой не е самоук на тоя свят? То цялото училище е пред очите ти – ако имаш очи да го видиш, научаваш го, ако ли не – не. Аз мойто школо навремето на Баева ливада го подкарах. Гледах най-напред от дряновските майстори, после от разни дюлгери от Влашко до Цариград, и от Черното море до Дубровник. С албанци съм работил, с гърци, с турци, с италианци. Видял съм много. На тия, дето не знаят, съм показвал, от тия, които знаят и могат, акъл съм взимал. Който иска да научи нещо, научава го. Не иска ли, и сто даскала да му туриш, все тая. Щото на човек можеш на сила да му вземеш, ама да му дадеш на сила можеш ли…? И така… Над 15 черкови съм дигнал в годините – аз съм им правил теркове, аз съм ги смятал, аз съм ги пазарил и аз съм ги градил. Като деца са ми! Като деца… И хубави станаха – за прослава на майстора си и на господа. Че то моженето ни е от Бога, неможенето ние си го правим сами…
За черкови даваха тогаз хората… и за школа, и за чешми… Пък не е като да са имали повече, от малкото си даваха. Та вий сега непроклинайте беднотията си, щото онуй дето днес идва на акъла ви, утре ще дойде в ръцете ви...Можете да сте господари на всичко или роби на всички...
Ама помежду си неградете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове да ви събират… Правете, струвайте, оставете по нещо. Първом за това мислете. Не впрягайте талигата пред воловете. Като работиш със сърце, парите сами ще дойдат. Пък и… я гледайте тука, това е единствената ми фотография /б.р. – снимка от погребението на Първомайстора/. Ръцете ми…, виждате ли ги, скръстени са отпред – празни. Нищо не съм вземал за себе си от тоя свят. Ама минаха кажи речи 130 лета откак си отидох, пък повечето дето го градих още си седи.
Айде, със здраве…
Източник: Дестинация Дряново (Destination Dryanovo)
Картина (заглавна): Старият мост в Ловеч, Петър Морозов (1880-1951)
