„Лятно време: до сред нощ коли скърцат, идейки от поле, людие викат, моми пеят, връщайки се от работа; на кладенци и чешми глъчка и смях - и всичко това утихва само през времето, което се казва „потайно доба“.“ ~ Из изследването на големия наш етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей
(Портретна снимка на българския етнограф Димитър Маринов (1846-1940) в личния архив на Христо Вакарелски)
Градиво за веществената култура на западна България, 1901 г.
Лятно време челядта в една задруга спи вън на гумното на двора или под кошовете; в къщи или в гривицата (преддверие на хижа) се спи, само когато вали дъжд.
Зимно време всеки бяга в къщи, в зимника и в стаите. За отопление говорим по-долу. Ще кажем нещо за постелките и завивките.
В къщи, както видяхме, има два одра, които са постлани. На тия одрове спят старите мъже или мъже, останали вдовци; в стаите спят по-младите, а неженените - в зимника.
Постелката се състои от рогозка, черга и възглавница. Завивка е само една голяма черга. Както постелката, така и завивката са бели черги с цветни - червени, жълти или черни бразди. Шарени черги има, но те много рядко се употребят за постелка, а още по-рядко - за завивка. Шарените черги се постилат само на тържествени празднични дни.
На една постелка лягат и с една завивка се завиват всички членове от едно семейство и то по такъв ред: най-накрай ляга мъжьт, до него, жената, после най-малкото дете, след него по-възрастното и така на ред, а на другия край ляга най-старото дете. Най-малкото дете, за да легне в леглото, трябва да е навършило две годинки, иначе то лежи отделно, в корито или люлка; в такъв случай жената ляга на другия край за да бъде близу до детето.
Момче спи в леглото до 8-ма година, а най-много до 10-та; навърши ли десета година, то завива навуще, запасва гащняк (гащи) и вече излиза от общото легло, дири особено (отделно), а това ще бъде зимникът при впрегатния добитък.
Момиче спи в общото легло до 12-15 години, а после ляга и се завива отделно, но в същата стая. Като навърши 16-17 години, излиза из стаята и отива в избата или в зимника, където лягат всичките моми от задругата.
Възглавниците всякога са шарени, т. е. на червена основа пребразден вътък от разноцветни бразди. Тия възглавници са напълнени със слама, а много редко с шушляк (листове, с които е покрит кукурузът на стърка).
Лятно време, през летните къси нощи и дългите горещи дни селянинът и денем и нощем е занят с работа, не знае ни спане, ни почивка.
Късно вечер, завърнал се изнурен от тежка дневна работа, гледа да вечера надве-натри и да ляга, защото във втори петли (рано) трябва да става и да отива на далечната нива, гдето трябва да го завари зорницата.
Есенно време, когато полската работа намалее, старите, като вечерят около голяма вечера, си лягат, а пак младите остаят до сред нощ, „потайно доба“: момите, и момците седенкуват по седенките, а булките и мъжете им седят: едни работят, а други приказват.
Зимно време, после вечеря, жените по зимниците или в къщи работят до среднощ, а мъжете, налягали по одровете или насядали покрай огнището, слушат нескончаеми приказки, пословици и гатанки, с които се скратяват дългите зимни нощи.
Сутрена рано, в трети петли, всичко, що е в къщи работно, трябва да стане, да е будно, да се умие и да е готово да почне своята дневна работа. Съминялото (утринта) трябва да завари огнището накладено, куминя запушил и къщата пометена; а когато слънцето огрее, то трябва да затече всички на работа.
Ако бъдете на село и наблюдавате, колко работи селянинът и колко спи, ще помислите, че той никога не спи.
Лятно време: до сред нощ коли скърцат, идейки от поле, людие викат, моми пеят, връщайки се от работа; на кладенци и чешми глъчка и смях - и всичко това утихва само през времето, което се казва „потайно доба“. Кукуригне ли петелът, колата отново заскърцат, людие завикват, кладенците и чешмите заехтят - всичко пак е живо, пак е на крака, тръгнало на работа.
Есенно време: до среднощ седенки, песни, возене снопе, вършитба, берба на кукуруз, на лозе, оране угар и пр. работи полски, селски.
Зимно време изгледва тихо. Но ако сте гост в някоя селска къща, през цяла нощ не ще можете да отберете, кога тия людие спят, кога са будни: в зимниците смях, песни; моми работят и пеят; в къщи край огнището пак смях: приказки, пословици и гадане гатанки. Поутихнало малко, позаспали; но ето врата скърцат и мъжът излиза да тури на воловете сено; след малко друг мъж излиза да навиди овците, конете и говедата в обора. Дошло „потайно доба“, и ето няколко минути глуха тишина; всичко млъкнало. Но „първи петли“ дошло, и пак всичко мърда, всичко будно, приказва, смее се, пак глъчка.
Това е спането на селянина. „Селянинът спи като заек“, казва баба Първа, и това е право. „Селянинът с едното око спи, с едното е буден“, казва баба Стана (Раковица), баба Райка (Кнежа) и други. И наистина селянинът и когато спи, спи така леко, така будно, че само при едно залайване на псетата е буден и е на крака.
Из: „Градиво за веществената култура на западна България“, Димитър Маринов, 1901 г., Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, София, Държ. Печатница
* Портретна снимка на българския етнограф Димитър Маринов (1846-1940) в личния архив на Христо Вакарелски; bg.wikipedia.org
