Преди 1944 г. в България са построени едва два язовира - язовир " Калин" и "Златна панега". Започнато е и строителството на язовир "Бели Искър". След идването на т.нар. Народна власт на 09.09.1944 започва строителство на язовири с бясна скорост под ръководството на Съветския съюз. Според исторически данни до 1966 година са завършени или са в строеж 35 язовира с общ обем 5.147 милиарда кубични метра (или 5.147 кубични километра).
По време на масовото изграждане на язовири в цялата страна не са малко селата, озовали се на дъното им. Нормална практика било да се изселват местните жители в близките градове и други села, а къщите им да попадат в чашата на хидровъзелите. Така десетки селища са изчезнали от картата на България и днес малцина са живите, които могат да разкажат историята им. Повечето от „подводните села" са основани преди няколко века и заедно с тях водата е погребала огромно количество културни паметници, фолклор, традиции и спомени.
В последните години обаче все по-често се случва от дълбините на миналото да изплуват руините на някога величествени храмове, които стърчат сред мъртвешкия пейзаж като паметници на склерозиралата ни памет. Някои от тях приличат на призраци, появящи се от време на време, други са превърнати в селскостопански обори, трети стават муза на местните разказвачи на легенди.
Храмът "Св. Йоан Рилски", стърчащ от язовир "Жребчево", е един от любимите на фотографите. Той е построен през 1891 година от жителите на село Запалня.
Снимки: Ivan Hadjiyski
През далечната 1958 година жителите на село Запалня, на брега на река Тунджа, не повярвали на една съвсем неочаквана новина – че ще ги изселват. Тя се появила отначало като слух. Който обаче съвсем скоро се потвърдил. "Селото ще бъде преместено. Заради строеж на язовир", гласяло съобщението, което първо устно, а после и в официален писмен вид достигнало до хората. Те, естествено реагирали бурно: "Как така? Защо точно нашето село? И какво значи "преместено"? Но много бързо разбрали, че нещата ще се случат, както е решила държавната власт и родните им къщи ще бъдат залети от водите на огромния водоем, който предстояло да се изгражда. Строителството на мега съоръжението започнало през 1959 година.
През 1962 година и изселването. С указ № 57 от 05.02.1965 г. село Запалня било заличено от списъка на населените места в България. И било потопено съвсем скоро след това. Страшното за някогашните му жители събитие, които до последно се надявали, че нещата могат да се "обърнат", било празник за държавата – приключило изграждането на четвъртия по големина язовир в България – Жребчево.
На дъното на язовира останали къщите, читалището, селската кръчма и красивите розови градини на Запалня. Жителите му стопанисвали едни от най – добрите насаждения от маслодайна роза в страната.
Днес на едно възвишение, в близост до останките на църквата, се намира изоставено гробище. Пред него е поставена паметна плоча за цялото потънало село. Текстът гласи: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г."
Фотограф: Стефан Стефанов
Повече снимки на фотографа може да видите ТУК
„Мястото е странно, блатисто, обрасло с трева, тук-там прошарено с малки горички. В единия му край, на няколко метра от язовир Копринка, сред плачещите върби прозира призрачен храм. Всички наричат църквата "Потопената", въпреки че името й е "Св. Анастасий" и по всичко личи, че някога е била най-величествената в района. Дойде ли голямата вода, изоставеният храм подгизва, заприличва на претърпял крушение кораб, а туристите само това чакат. Вадят фотоапаратите и щракат, щракат, разказва Веско, докато криволичим с жигулата му през полето към изоставения храм. Преди половин век старата църква извисявала камбанарията си в средата на Виден – казанлъшкото село, оставило по-голямата част от къщите под язовира. Постройката била пищна, с огромни полилеи, спускащи се от високия купол, имала и балкон, на който на празници пеел църковният хор. От акапелните изпълнения въздухът между горящите кандилници трептял дълго, тържествено, ухаещ на тамян. Тайната на невероятната акустика на православния храм, вдигнат в началото на миналия век с общите усилия и дарения на цялото село, била в зазиданите гърнета в стените му.
Строителството на язовира, кръстен тогава на вожда Георги Димитров, започнало през 1960 г. с министерско постановление, подписано от Антон Югов като министър-председател. Когато бригадирите от цялата страна, сред които имало и доброволци от чужбина, започнали да копаят, под кирките им изскочил цял град - древното тракийско селище Севтополис. Въпреки безценното археологическо откритие строителството на съоръжението продължило и уникалното древно селище останало потопено на дъното му. Околните села също изчезнали заедно с къщите, а стопаните им трябвало да ги съборят сами. Как се руши дом, граден с мъка и любов, пълен с живот?"
Източник: temanews.com
Вижте още >> Призрачните останки на подводните села в България: Живовци и Калиманица
