Най-загадъчните места в България, за които може би не сте и чули

България е страна с приказно красиви кътчета, някои от които не толкова популярни сред туристите, но и които заслужават не по-малко внимание. Тези места крият своите легенди и предания – едни вече обяснени от науката, други завещани ни от историята, но всичките достатъчно интересни и мистични, че да поискате да се докоснете до тях и да разплетете тайната им докрай.

Гравитационната аномалия край Вършец

Сигурно сте чували за мистериозни места в България, където гравитацията сякаш си прави лоша шега с хората – на пръв поглед пътят изгледа под наклон, но когато изключиш колата от скорост и пуснеш спирачката, тя вместо надолу, започва за се движи сама нагоре по баира. Същото се случва и ако излееш шише с вода, струята се стича нагоре.

456

Едно такова място е пътят между Вършец и Спанчевци. Сред по-възрастното местно население се разказват различни версии, свързани с паранормални явления, извънземни, необясними сили, магнитни полета, вещици, че дори и самодивски заклинания. Истината обаче е, че цялата тази аномалия се дължи на доооста внушителна оптична илюзия. Но въпреки логичното обяснение, което дават учените, не може да се отрече, че мястото излъчва странна енергия и е успяло да всее напрежение у няколко поколения.

Гробницата на Ботев

Преди няколко години скандален текст излезе в българските медии. В него Павлин Павлов разказва за странната му среща, състояла се през 1978 г. с един възрастен човек от врачанското село Моравица. Селянинът му разказал как няколко години след Освобождението при тях дошъл някакъв човек и наел няколко от местните жители да хвърлят камъни в една дупка. Сред тях бил и неговият дядо. Докато те хвърляли каменните късове, „поборникът", както го наричал моравченинът, изпекъл едно мъжко шиле. Селяните проявили любопитство и се поинтересували какво има в дупката, та трябва да го затрупат, а мистериозният им работодател отвърнал: „Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България".

137284037127278

Без повече да питат, те нахвърляли камъняците в отвора, изяли шилето и си взели доволни парите за свършената работа. Повече никога не видели така наречения „поборник".

Авторът на материала отишъл с няколко души до указаното място и всички се заели да вадят камъните. Не след дълго попаднали на останките от главата на шилето. Открили и следи от разплескано върху скалните отломки олово, което показвало, че по тях е стреляно с оловни куршуми. Разчистили дупката на дълбочина, доколкото могли, но така и не стигнали дъното й.

Павел Павлов споделя преживяното с уредници и тогавашния директор на Врачанския музей Иван Райкински, но никой не проявява интерес към разказаното от него и дори категоризират думите му. Странна е наистина тази склонност на музейните работници да игнорират всичко, що слага прът в смазаните колела на официално наложената историография – нещо, което наблюдаваме и в множество други случаи.

Очевидно в случая става дума тъкмо за подозрения, че костите на Христо Ботев лежат на дъното на споменатата скална яма, затрупана с камъни. Как иначе да си обясним, че години след Освобождението неизвестен „поборник" ще наема хора да я запълнят и ще прави курбан край нея.

Има и едно малко цитирано свидетелство на Ботевия четник Никола Нанов от село Руска Бела, разказано от брат му Вълко Нанов и записано от Христо Босев. Спомените на Нанов се съхраняват в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София и в тях четникът признава, че не е видял как точно е убит Ботев, но споделя: „Другари отрязали главата му, за да не я носят турци­те на кол, взели дрехите и шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която след това запушили с камъни, трева и тръни..."

Най-вероятно, заедно с униформата му, в ямата е пусната и отрязаната глава (а защо не и тялото му), която едва ли поборниците са взели със себе си, че да я мъкнат из чукарите, докато ги преследват потерите. Още повече, както отбелязва Павел Павлов в публикацията си: „Известно е, че турчин в дупка не влиза, Коранът го забранява". И той се пита дали точно това не е причината да не се открие трупът на войводата?!

Къде обаче е тази мистериозна дупка Повлов не пояснява. Знаят само няколко останали живи старци от с. Моравица.

Снимка: www.desant.net
Още по темата, можете да прочетете в подробния материал на Диана Славчева тук: www.desant.net

Черната скала край Боровец – масовият гроб на няколко поколения

chernata skala

Черната скала край Боровец е като Страшното или Свинското езеро в Рила – привлича заради самото име. Близо триста метра отвес, внушителна гледка и не малка доза респект към самата природа. Но ужасяващата история на това място, оправдава напълно името му.

По време ва Втората световна война фашистите са хвърляли партизаните в пропастта, а след 1944г. тук са били убити без съд и присъда много хора, обявени за врагове на народната власт. Черната скала се смята за един от най-масовите гробове, оставени от режима. Според местните, хората, хвърляни от скалата, не винаги умирали веднага при падането си. Често се чували стенания и викове с дни, а миризмата на мърша била неописуема. И до днес има живи свидетели, които твърдят, че като деца, пасейки животни в подножието са намирали човешки останки покрити с борови клони, но части от тях се намирали и по течението на реката. Има сведения, че властта тогава назначила човек, който да пази достъпа до района, а години по-късно, един от убийците на Черната скала, се движел като сомнамбул по улиците на Самоков и само повтарял в транс "Рипай, рипай".

И сякаш, за да оправдае името си, и днес тази природна забележителност привлича смъртта. Става въпрос не за насилствено погубване на живота, а за самоубийства. Те са три за последните пет години, споделят местните полицаи и поясняват, че е много трудно да се вадят телата от пропастта. Налага се да викат Планинската спасителна служба заради необходимостта от специална екипировка. Иска им се да няма повече такива инциденти тук. Дори, ако трябва предупредителна табела да сложат или бяло знаме да развеят – като знак може би, че твърде много нещастие се е събрало около скалата и е време и те и тя да си починат.

В този ред на мисли