Назаем от киното: Всичко за любовта от Don Juan DeMarco и Джони Деп
Аз съм най-великият любовник на света. Правил съм любов с над хиляда жени. Миналия вторник навърших 21 години. Никоя жена не е напускала прегръдките ми незадоволена. Само една жена ме отхвърли, за мен обаче тя беше единствената, която имаше значение.
Има само четири въпроса на този свят, които заслужават да бъдат зададени: Какво е свято? От какво е направен духът ни? За какво си заслужава да живееш? И за какво си заслужава да умреш? А отговорът на всички тях е един и същ – любовта.
Никога ли не си срещал жена, която да те вдъхновява да обичаш така? Всяко твое усещане да бъде изпълнено с нея? Да я вдишваш. Да я вкусиш. Да виждаш децата си в очите й и да усещаш със сърцето си, че най-после си си у дома?
Гледам отвъд това, което показват очите ми. Когато казвам, че всички жени са изключителни красавици, много хора не ми вярват. Носът на една бил голям, бедрата на друга – широки, а гърдите на трета – малки. Но аз виждам, че всяка жена е сияеща, красива, прекрасна отвъд това, до което ме докосва зрението.
Има такива, които не вярват, че една душа може да се роди в две различни тела. Като две падащи звезди на земята, които все някога ще се срещнат през океани и континенти. Тяхната магия накрая ще ги обедини в едно. Как иначе мога да обясня любовта от пръв поглед?
Има жени с фини черти и определен тип коса, чиято извивка на ухото има изящната форма на мидена черупка. Пръстите на тези жени имат същата чувствителност като техните глезени. Върховете на пръстите им имат усещанията на ходила. А когато ги докоснете по ставите, все едно прокарвате ръка по колената им. А ако погалите нежната мека страна на пръстите им, все едно потривате ръка в бедрата им.
Кожата на жената ни казва как да постъпим. Ако оттенъкът й е с руменина на роза – розова и бледа – тя трябва да се придума да отвори листенцата си под топлината на слънцето.
Бледата и луничава кожа на червенокосата призовава за похот, като вълна удряща се в брега, така че можем да възбудим това, което се крие отдолу и да доведем пяната на възторга от любовта на повърхността.
Никоя метафора не може да опише какво е да любиш жена. Може би най-близко е сравнението да свириш на рядък музикален инструмент.
Не съм сигурен дали цигулката на Страдивари изпитва същия възторг като цигуларят, който успява да извлече прекрасен звук от нейното сърце.
Всеки истински любовник знае, че моментът на върховна наслада идва дълго преди самия екстаз и той вижда пред себе си цветето, разцъфнало от неговото докосване.
Без огън няма топлина. Без топлина няма живот.
И накрая... Всяка жена е мистерия, чакаща да бъде разрешена, но никоя жена не крие нищо от истинския си любовник.
* Don Juan DeMarco, 1994, Director Jeremy Leven
Снимки ~ fanpop.com, cineplex.com, deppimpact.com, alux.com