Питър Акройд в биографичната книга "Чарли Чаплин без грим", издателство "Слънце", превод Павел Талев
Чарли!
През 1915 година Чарли става най-известният човек на света. Отвсякъде идват съобщения, че още с появата му на екрана в който и да е от новите му филми публиката реагира с бурни възгласи и смях. В мюзикъла „Внимавай къде стъпваш“ прочутият английски актьор Лупино Лейн пее „Тази походка на Чарли Чаплин“. В пресата се появяват текстове на песнички със заглавия като „Плъзгането на Чарли Чаплин“, „Патешката походка на Чарли Чаплин“, „Гротескната походка на Чарли Чаплин“, „Тези крака на Чарли Чаплин“, „Чарли Чаплин, най-смешният от всички“ и „Чаплиновата наперена походка“. За него се пишат римувани стихчета:
Чарли Чаплин мил и драг,
взе суджука на хлапак,
а когато той заплака,
Чарли фрасна го в главата.
Децата в Пуерто Рико също имат песен за Чаплин, в която се предупреждават да пазят котенцата си да не излизат навън, защото „Чали Чаплин“ ще ги удари с бастуна. Може би е показателно, че тъкмо децата първи забелязват склонността на малкия скитник към насилие. Един френски кинодеец казва, че Чаплин „е един от малкото хора, които едно дете от този век би познало веднага след родителите си“.
Кукли Чаплин и играчки Чаплин, шапки Чаплин и вратовръзки Чаплин, чорапи Чаплин и пръскалки Чаплин, карти за игра Чаплин и значки Чаплин скоро са изложени на видно място в повечето универсални магазини на страната. Има талисмани Чарли Чаплин и монети Чарли Чаплин, които се използват в игрални автомати. Пластмасовите статуетки на „малкия човек“ са навсякъде. На него са посветени комикси и анимационни филмчета. Издават се книги със заглавия като „Смешните лудории на Чарли Чаплин“ и „Книга със смехориите на Чаплин“. Той е вдъхновителят за анимационния филм „Котаракът Феликс“. В един анимационен филм две вестникарчета водят сериозен разговор: „Чими, шъ ли искъш да си президента, или кайзера?“ „Пфу! Хиляда пъти шъ искам да съм Чарли Чаплин“.
Пред кварталните кина, когато в тях се прожектират негови филми, веднага се появяват картонени образи на „малкия скитник“ с надпис „Днес съм тук!“. Вече е пълно с имитатори на Чаплин и през лятото на 1915 година „Кливланд Плейн Дийлър“ съобщава: „В Кливланд има толкова много имитатори на Чарли Чаплин, че управата на „Лунапарк“ реши да предложи награда за най-добрия имитатор и те веднага се струпаха там“. (Победител е дванадесетгодишният Боб Хоуп.) В Ню Йорк уличните търговци се провикват: „Вземете си Чарли Чаплин върху балон!“, а други продават пощенски картички с лика му. Децата пестят от джобните си пари до събота, за да си купят захарна пръчица Чаплин или дъвка Чаплин. Според един репортер, маймунджилъците на Чарли в местните кина „докарват до истерия децата от всяка възраст. Направо се тресат от смях“. Тази лудост се превръща в нещо като чаплинмания. Той е много по-важен от самия филм. Превръща се в емблема на масовата култура.
Успехът му не се ограничава само до Съединените щати. Французите композират песни в негова чест и за известно време писателят Марсел Пруст подрязва мустаците си в стил Чаплин. Малко по-късно Чаплин става герой на дадаистите и вдъхновител на френския художник, писател и кинодеец Фернан Леже. Това е периодът, когато френските разпространители го прекръстват на „Шарло“, приближавайки го до Пиеро – безмълвния герой с тебеширенобялото лице от комедия дел’арте, който реално не съществува.
Отделенията на военновременните болници показват филмите на Чаплин като приятно средство за възстановяване, а един критик твърди, че „светът не е познавал такъв причинител на здравословен смях“. В английска пощенска картичка се посочва, че всички са луди по Чарли. Пеят песни за него и разказват вицове. Ленин казва: „Чаплин е единственият човек на света, с когото искам да се запозная“.
Според преценките от 1915 година нататък близо 300 милиона души са гледали Чаплин. Кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ в Гана съобщава, че „кино в Акра бе претъпкано с диваци от племето фанти, дошли чак от региона Ашанти, момчета от Кроо на север... хора от племето кхоса от северната част на Нигерия“. Когато Чаплин се появил на екрана, веднага всички викнали в хор: „Чарли! Чарли!“. Това била единствената дума на английски, която знаели. Скоро той става известен по целия свят от Африка до Азия и от Австралия до Южна Америка. В по-късни години ще бъде имитиран от фолклорни изпълнители в камбоджанския театър, в куклените театри на Турция и в японския театър кабуки. В Япония е известен като „професор алкохол“ заради популярността му в образа на „смешния пияница“.
Той е първото човешко същество – обект на глобално преклонение, далеч надхвърлящо по-късния култ към „знаменитости“. Казва за себе си, че е „известен в някои части от света сред хора, които никога не са чували за Исус Христос“. С инстинкта си на гений създава една икона или общочовешки образ, изключително близък на хората по цялото земно кълбо. Той е своеобразно въплъщение на самия човек, несъвършен, уязвим и смешен.
Снимки: charliechaplinbiography.weebly.com
