Любовта е единственото мерило в отношенията между мъжа и жената | Пиърс БРОСНАН на 63

„Към външността си се отнасям спокойно и с доста хумор – тя е по-скоро инструмент за работа. Разбира се, радвам се, че някои ме намират за красив. Красивите мъже не винаги се оказват непостоянни партньори – напротив – те са далеч по-верни и надеждни от останалите”, споделя мистър Броснан, който на 16 май празнува своята 63-та годишнина.

В едно медийно допитване, почитателите на знаменития шпионин Джеймс Бонд, удостояват Пиърс Броснан с титлата „Най-достоен таен агент на Нейно Величество”. Той самият казва, че тази награда е изцяло в ръцете на сър Шон Конъри. Съгласни сме и с двете. Но животът на Броснан е далеч по-интересен от филмовите му превъплъщения и предлага изпитание след изпитание, които актьорът преодолява със завиден кураж.

Бащата на Пиърс напуска семейството малко след раждането му. Когато е на 4 години, майка му заминава за Англия, за да учи за медицинска сестра. Грижите за малкото момче са поверени на неговите дядо и баба. След смъртта им, той е настанен в местния пансион, в който рисуването се превръща в най-светлия му лъч надежда. Тази дарба ще съпровожда Броснан винаги и ще осветява неговите най-мрачни мигове – смъртта на първата му съпруга Касандра и дъщеря й Шарлот, която Броснан осиновява /актьорът осиновява и сина на Касандра Крис, а през 1983 г. се ражда Шон/. „Никога няма да забравя онези 4 години, в които се борихме за живота на Касандра. Тя почина през декември, 1991-ва. Исках да направя всичко възможно и дори невъзможното, за да живее. Бях с нея неотлъчно, надявах се да стане чудо. Единственото, което ме поддържаше тогава беше рисуването, то притъпяваше мъката. Когато Касандра си отиде, помислих си, че животът ми е напълно безсмислен. Но това не беше вярно. Останаха нашите деца.”, споделя Броснан.

Почти като на кино, любовта влиза в главната роля, за да възкреси отново опустошеното сърце на Броснан. В Мексико той се запознава с телевизионната журналистка Кели Шей Смит, която го моли за интервю. Той приема. И от своя страна я кани на вечеря. Тя приема. Двамата са заедно от 1994-та година, а от любовта им се раждат синовете Дилън и Парис. „Любовта е единственото мерило в отношенията между мъжа и жената. Аз съм непоправим романтик, това е…”, казва Пиърс Броснан.

Всеотдаен съпруг и баща, достоен мъж, талантлив актьор – за родителството, любовта, Бонд и Маmma Mia, споделено с мистър Броснан.

Където и да съм, каквото и да правя, в душата си аз оставам завинаги ирландец. Там са моите корени, моята религия, там е формиран моят характер, там се родиха мечтите ми, там остана всичко, което ми дава сили и до ден днешен.

Бях на 4, когато майка ми замина за Лондон, но всеки път, когато идваше да ме навести, ми носеше подаръци. Такива нямаше в нашия град. Веднъж ми донесе проектор за филмчета – за Мики Маус, Доналд Дък и Плуто. По техните реплики се научих да чета. Не мечтаех да ставам актьор, но така започнах да развивам въображението си.

На 15 напуснах училище – чувствах се съвършено безполезен и необразован. И до ден днешен, понякога усещам липсата на знания. Образованието обаче не е резултат, а процес.

Мое дълбоко убеждение е, че мъжът трябва да прави своя избор, ръководейки се от едно единствено нещо – своите чувства.

Напълно вярвам, че без любов животът ни би бил едно безсмислено пилеене на време. Всички ние се нуждаем от това дълбоко чувство – когато го няма, жадуваме за него, търсим го, а когато намерим любовта, разбираме – животът е наистина необикновено приключение – красиво и вълнуващо.

Когато никой не вярва в теб, нужно е ти да вярваш в себе си.

Аз съм от онези мъже, които вярват, че в живота си имат нужда от силна жена.

Да, имах щастието да участвам в четири филма за Джеймс Бонд. Комерсиален, супер успешен, добре платен. Нямаше нужда да се тревожа за благоденствието и насъщния. Така беше. Трябваше да снимам и пети филм, но ми се обадиха и казаха, че нямат нужда от моите услуги. Това беше голям шок, независимо, че още стъпвайки в този проект, мислено се подготвях за сбогуване с образа на Бонд. Защо ли? Защото на великият Шон Конъри, мой кумир и най-знаменит Бонд, му бяха нужни години, за да успее окончателно да се измъкне от кожата на супер шпионина. Конъри призна, че това е бил толкова болезнен процес, подобно на хирургична операция по разделяне на сиамски близнаци. Не исках подобна участ, затова се подготвях мислено за раздялата с този герой.

Ако ми се наложи да се сбия в някой бар, това ще бъде наистина жалко зрелище. Истинска комедия.

Обсъждал съм ролята на Батман с Тим Бъртън. Но така и не успях да се отнеса сериозно към това – човек, който носи шорти върху панталоните си, е невъзможно да бъде приет сериозно.

Мисля, че ако Роман Полански ми се обади и ме покани да участвам в негов филм по мотиви от телефонен указател, веднага бих се съгласил.

Трябва да призная, че участието ми в „Mamma Mia!” втрещи цялото ми семейство. Да пея се оказа истински ужас. Единствената ми надежда беше партньорството с голямата Мерил Стрийп. Репетирах у дома песните на ABBA, направих запис, после си го пуснах – нищо по-лошо в живота си не бях чувал…Собственият ми глас и интонации бяха просто отвратителни, разстроих се съвсем не на шега и хиляди пъти съжалих, че приех поканата. После моите вокални мъки чуха и синовете ми и на лицата им прочетох, че баща им е загазил здраво. Така или иначе, аз все пак запях и си спомням с радост за снимките на филма – сякаш отново бях млад, душата ми пееше, целият живот беше пред мен…

Питате какъв баща съм? Старая се да бъда опора за децата си. Така че, винаги да споделят своите радости и проблеми с мен и Кели, да са уверени, че това е важно както за тях, така и за нас. Бог ми прати жена, която прие Шон и големите ми осиновени деца като свои собствени, разбираше какво преживяваме и намираше начин всички да се чувстват добре. Не се смятам за образцов баща, защото никога не ми достига време за това – трябва да работя, за да осигурявам семейството си. А децата се нуждаят от внимание. Минахме през всичко – проблеми с наркотици и алкохол, болести, катастрофи, болници, дори затвор за Крис. Понякога изпадах в истинско отчаяние, но Кели ми помагаше да не се поддавам на настроенията.

Pierce Brosnan on the set of GoldenEye directed by Martin Campbell, 1995