Родена на 19 ноември 1962 г. в Лос Анджелис
Тя говори само, когато това е нужно, но думите й носят силата на твърдия й характер. Джоди Фостър започва да се снима едва на 3 години, а Мартин Скорсезе я въвежда в киното с „Алис не живее вече тук” (1974). Отново Скорсезе е режисьорът, който две години по-късно й поверява ролята на малолетна проститутка в своя шедьовър „Шофьор на такси”. 14-годишна, тя получава първата си номинация за Оскар и печели две награди БАФТА – за най-добър дебют и най-добра поддържаща женска роля (и за „Бъгси Малоун”). В дългата си актьорска кариера, Джоди Фостър ни е вълнувала със силното си емоционално присъствие и ярките образи, които ни карат да обичаме „Анна и кралят” и да изтръпваме от „Мълчанието на агнетата”. В колекцията си от престижни награди тя има от всички достатъчно, а личният й живот дълги години бе интригуваща сцена за догадки и спекулации. През 2013-та, на церемонията „Златен глобус”, Джоди Фостър получи отличие за цялостния си принос към киното и използва речта си, за да признае открито своята сексуалност. Майка на две прекрасни момчета, актрисата настоя за уважение към личното й пространство. Медиите определиха речта й като изява, подобна на най-добрите й роли в киното.
(Jodie Foster by Herb Ritts, 1990)
Никога не съм се връщала у дома с грима от снимки. Майка ми каза веднъж: „Когато работният ден свърши, ти също свършваш с работата”. С това няма как да не се съгласиш.
Жестокостта е много човешка и разбираема. Но нито едното, нито другото, я прави приемлива.
Много често изпълнявам робите на жертва, това е истина. Но, струва ми се, че цялата световна история на жените, е изградена върху това.
Лоша майка си, ако си напълно зависима от своите деца и във всичко се опитваш да ги контролираш.
В способността да казваш „не” именно тогава, когато го искаш, е заложена изключителна сила. Бих казала дори – разрушителна.
Бих искала да се науча да се вдъхновявам сама.
Това е потресаваща комбинация – великият страх от самотата и отчаяната нужда от уединение. Именно тази ситуация, подобна на дърпане на въже, ме е измъчвала цял живот.
Незнайно защо, хората винаги са учудени, когато разберат, че съм атеистка.
Религията – това е наука, която непременно трябва да се изучава. Трябва да знаеш, за какво се водят всички тези войни.
По-малко от всичко искам да знам, за какво си говорят децата ми. Защото прекрасно помня, за какво разговарях аз на тяхната възраст.
Във всяка възраст е много по-интересно да бъдеш с тези, които са по-възрастни или по-млади от теб – само не и с връстниците си.
За нищо на света не искам да се връщам в своите 20 години. Възраст, пълна с опасения и страхове. С това трудно се живее.
(Jodie Foster and Eduard Franz on the set of The Secret Life of T.K. Dearing directed by Harry Harris, 1975)
(Jodie Foster for Interview Magazine, 1980) (Jodie Foster in Echoes of a Summer directed by Don Taylor, 1976)
(Jodie Foster for The Hotel New Hampshire directed by Tony Richardson, 1984)
Навярно е много страшно, когато твоите децата остаряват през очите ти.
Обичам европейското кино – именно с него израснах.
От всичко най-обичам да слушам режисьорите, които разсъждават за своите филми.
Отговорността на актьора пред зрителите е много по-важна, отколкото зрителят може да предположи.
Да бъдете разбрани – това съвсем не е най-важното нещо на света. В края на краищата, не трябва да чакате това от никого.
Страхът е най-силната емоция, която кара разума ни да полага невероятни усилия, за да се избави от него.
Да побеждаваш е по-добре, отколкото да губиш. Навярно затова, победителят винаги има по-здрав сън.
Понякога си мечтая за някаква надомна работа – да прекарам вечерта на дивана, да чета книга и да не ме е грижа, какво ще се случи утре. Но, слава Богу, никога не съм мислила за това сериозно.
Обичам Лос Анджелис. Израснах тук и вече нищо не мога да направя с тая любов. Това е градът, където много проблеми могат да се решат, като просто идеш на плажа – да поиграеш волейбол или нещо друго.
(Jodie Foster by Inez and Vinoodh for AnOther Magazine A/W, 2005)
Снимки: The Red List, CBS News