През януари 2018-та, френският актьор ще навърши 70 години, но хулиганската му слава нито за миг не бива помрачена от възрастта. „Аз съм третото дете на майка ми, която се опитала да ме убие в утробата си. Нежелан.”, заявява Депардийо, който цял живот се ръководи от философията, че няма какво да губи. На 7 години, той асистира при раждането на сестра си, а после и при идването на бял свят на петото дете на майка си Ан Жини. Баща му е неграмотен леяр – алкохолик, а Жерар се учи на възпитание от улицата и нейните диви закони. И макар началото да е толкова мрачно, актьорският талант на Депардийо е малкият лъч светлина, отворил му пътя към славата – така нежелана от него. „Звездите” са ми абсолютно безразлични, интересувам се само от добра храна и от времето, прекарано в приятелска компания”, уверява актьорът. А ние нямаме право да се съмняваме в искреността му, когато самият той признава, че на ден изпива по 14 бутилки вино – все в добра компания и с подбрани ястия. „Аз обаче не съм алкохолик – алкохолиците не се напиват, а аз – да”, уточнява Депардийо, който нерядко предизвиква инциденти, заради шофиране в нетрезво състояние. С великолепната Катрин Деньов освен дузина знаменити филми, го свързва най-невероятното и нежно приятелство. Подобно на Красавицата и Звярът, двете легендарни френски звезди намират един в друг утехата, доверието и хумора, за които копнее ексцентричната им природа. „Деньов – ето мъжа, който винаги съм искал да стана”, гръмко признава Депардийо и единствено критиките на Катрин дават наклон на капата му.
За живота – с ярост, споделено от неподражаемия френски звяр.
В писмо до Катрин ДЕНЬОВ
(Франсоа Трюфо „Последното метро” 1980)
„Ти си въплъщение на буржоазната порода, а аз – селянин със силни ръце и крепко здраве. Във филма на Франсоа ти ми се отдаваш безсрамно на пода, на което са способни единствено образованите жени. В очите на моя герой ти си трофей, социално завоевание, шанс за един орач и невежа. Помисли само – да бъдеш любим на най-прекрасната жена от Сен-Жерменските предградия. Това е все едно любовта да превземе Бастилията”.
Израснах на улицата и точно там се научих да чета и да пиша, а не в училище. Улицата не прощава нищо, трябва да вярваш в добрата си съдба и да разчиташ единствено на себе си.
Наричат ме „актьорът“. Но аз не съм единствено актьор, аз съм жив човек. Вярно е, че играя с лекота, но освен това имам още десет хиляди други умения, защото се интересувам от всичко.
Аз не мечтая да съм актьор, ето това не разбират другите. Аз мечтая да оцелявам. Започнах да се занимавам с актьорство, за да се отърва от невежеството си, бих могъл да правя и друго, но това ми попадна случайно, не съм го избирал. Нямах нищо, трябваше да си размърдам задника. Не го правех, за да имам всичко, това не ме интересува. Но животът ме интересува, дявол го взел! Това, което ме вълнува, са безкрайните изненади, поднасяни от живота.
Изобщо не ми пука какво ще говорят другите за мен: „Той е луд, той е тъп, той е маниак, освен това е дебел и смърди...“ Оставям ги да си говорят каквото си искат, знам, че са заблудени и че всички живеем в един фалшив свят.
Загърбил съм всичко, принадлежащо на миналото, живея в настоящето, за мига.
Исках да дам на децата си свобода, с каквато и аз самият разполагах, но смятам, че за тях е било много тежко да бъдат свободни в сянката на човек като мен, който прекарваше времето си в хвърляне на предизвикателства към порядъчните хора, като им показваше неща, които не искаха да виждат, и им говореше за неща, за които не искаха да чуват...
С никоя от трите жени, които ми родиха деца, не успях да създам истинско семейство. Не ми харесва идеята за семейство. Семейството е отвратително, то убива свободата, убива желанията, убива мечтите, това е една лъжа. Много прилича на кадрите от телевизията, които мамят зрителя. Самата идея за семейство е лъжа. То претендира за истина, изглежда като такава, но пропъжда същността ти и я ликвидира.
(От автобиографичната книга на Депардийо: „Просто така се случи“)
Започнах да се отказвам от съмнителни проекти и да избягвам случайните хора в живота си. Вече не поддържам депресивни разговори и никого не утешавам. Уморих се да играя ролята на боклукчийска кофа, където хората хвърлят каквото си искат.
Страхувам се единствено от хорската глупост. Старая се да я избягам, а когато не мога – усмихвам се и отминавам.
Отношенията между актьор и режисьор много приличат на любовна история между мъж и жена. И на мен понякога ми се налага да бъда жената.
Моята работа е свързана с необходимостта да обичам живота във всичките му проявления.
Аз не съм огромно домашно животно, аз съм звяр, който може да ви ухапе, ако го нападнете.
Жената прилича на виното, само че в нея всичко е още по-силно и потайно – не можеш да я разгадаеш.
Daniel Auteuil and Gérard Depardieu in 36 Quai des Orfèvres directed by Olivier Marchal, 2004
Gérard Depardieu and Christian Clavier in Astérix et Obélix - Mission Cléopâtre directed by Alain Chabat, 2002
Gérard Depardieu and Gad Elmaleh in Olé ! directed by Florence Quentin, 2005
Gérard Depardieu and Jean Reno in Tais-toi ! directed by Francis Veber, 2003
Gérard Depardieu in 36 Quai des Orfèvres directed by Olivier Marchal, 2004
Christian Clavier, Gérard Depardieu and Eve Harzigovà in Les Anges gardiens directed by Jean-Marie Poiré, 1995
Gérard Depardieu in Les Anges gardiens directed by Jean-Marie Poiré, 1995
Gérard Depardieu and Vin Diesel in Babylon A.D. directed by Mathieu Kassovitz, 2008
Gérard Depardieu in Germinal directed by Claude Berri, 1993
Gérard Depardieu, Miou-Miou and Patrick Dewaere in Les valseuses directed by Bertrand Blier, 1974
Gérard Depardieu in La Chèvre directed by Francis Veber, 1981
Gérard Depardieu in Uranus directed Claude Berri, 1990
Arielle Dombasle and Gérard Depardieu in Vatel directed by Roland Joffé, 2000
Vanessa Paradis and Gérard Depardieu in Elisa directed by Jean Becker, 1995
Gérard Depardieu by Bruno Barbey, 1984
John Travolta and Gérard Depardieu, 1982
Снимки: The Red List, Wikiwand, Muzul
