Актьорът не може да живее без публика, а когато тя се отвърне от него, той престава да съществува ~ Алексей БАТАЛОВ

„Летят жерави”, „Дамата с кученцето”, „Девет дни от една година”, „Изгори, за да светиш”, „Москва не вярва на сълзи”. Преди дни публиката се сбогува със своя обичан герой, който оставя след себе си незабравими роли и милион развълнувани сърца. За любовта, съдбата и занаята на артиста, с думите на големия Алексей Баталов от книгата му „Судьба и ремесло”.

(1928 ~ 2017)

Любовта – това е привързаност. Доверие. И още – стечение на щастливи обстоятелства, които позволяват на хората да останат задълго заедно. Какво още да кажа? Определение на любовта още никой не е дал, а и не е възможно.

Жената е способна на подвиг, невъзможен за мъжа. Тя е щастлива, когато живее в името на някого – мъж или деца. Тя, като личност, може да се самореализира в това, просто да помогне на някой друг да живее. Ако се опитате да поставите на нейното място мъж, той ще бъде унищожен като личност. Той просто няма да съществува.

За да се оженят, хората не разчитаха на апартаменти и зестри. Ако през 40-те години разсъждаваха така, мнозина просто нямаше да ги има на белия свят. Независимо от нищетата, хората се влюбваха, женеха и живееха, където намерят.

Всички живеехме мизерно. Но младите, все едно – те искаха да обичат, да създадат семейство и дом. Да се ожениш за любимото момиче – това беше нормално.

Целият ми семеен живот бе подчинен на моя снимачен график. Да снимам в киното – това беше най-важно за мен, и аз никога не съм го крил.

Цял живот се стремях да не изневерявам на себе си и на никого да не бъда длъжен. Само че, за това, понякога плащаш твърде скъпо.

Не намерих себе си в новото време. Да снимам в сериали или реклами – това не бих допуснал при никакви обстоятелства.

Правете това, което ви е интересно, което ви носи радост. Така ми казваха много хора. И така ще се сдобиете с дело, което никой по-добре от вас няма да може да върши, и на което трябва да служите през годините.

Не вярвайте на актьора, ако ви казва, че се е уморил от славата, почитателите и писмата им. Той си криви душата – актьорът не може да живее без публика, а когато тя се отвърне от него, той престава да съществува.

Алексей Баталов, Наталья Вавилова в фильме "Москва слезам не верит"