Научаваш много повече, когато те сритат в задника, отколкото когато го целунат ~ Том ХАНКС

„Мисля, че е по-добре да се чувстваш добре, отколкото да изглеждаш добре.“

неделя, 09 юли, 2017

Том Ханкс има привилегията да бъде един от най-обичаните актьори в киното. Филмите с негово участие са истински събития, а актьорската му игра и образите, които изгражда – произведения на изкуството. Той е безупречен във всяко отношение – в работата си, в брака и семейството си, дори е член на гръцката православна църква.

Истински професионалист – качва 14 килограма за ролята си в „Тяхната собствена лига“, сваля 23 за ролята в „Корабокрушенецът“, затова не е чудно, че образите му са толкова пълнокръвни и вдъхващи доверие. Печели два последователни Оскара-а – за ролите си във „Филаделфия“, а след това и за тази във „Форест Гъмп“.

Благодарение на ролята си в „Аполо 13“ кръщават астероид на негово име, открит през 1996 – „12818 Tomhanks“. Обича да колекционира пишещи машини, събрал е над 80 от целия свят. През есента на 2018 година се очаква да излезе и книгата му със 17 разказа "Рядък модел: Някои разкази" на изд. Колибри.

Ако не беше трудно, всички щяха да го правят. Трудното е това, което го прави велико.

Герой е човек, който доброволно се впуска в неизвестното.

Нека живеем толкова, колкото искаме, а не да искаме толкова дълго, колкото живеем.

Човешките същества вършат нещата с причина, дори и тази причина често да е грешна.

Смятам, че всички велики истории в литературата имат общо със самотата. Понякога, са вид любовна мъка, понякога поради несправедливост или съдба. Има безброй начини да се разгледа.

Има разлика между уединението и самотата. Мога да разбера концепцията да бъдеш монах за известно време.

Като младеж, дори когато ходех да гледам филм или пиеса сам, не чувствах самота. Имаше нещо, което се разгръщаше и ме потапяше. Разпознах го – през тези два часа, сякаш принадлежах към нещо много хубаво.

Истината е, че всички обръщат внимание на този, който е номер едно в бокс офиса. Но нищо от това няма значение, защото единственото нещо, което наистина съществува е връзката на публиката с филма.

В края на краищата филмът трябва да е хубав, да накара хората да си мислят "Хей, нямаше как да прекарам времето си по-добре".

Актьорството все още ме вълнува също дотолкова, доколкото и в гимназията. Но сега, мога да пресъздам интересите си също и като режисьор. Работата ми е забавна, но все още е много плашеща. Винаги ходиш по някакъв вид въже.

Като актьор, аз съм винаги в очакване късметът да ми изневери.

Клинт Истууд всява страх около себе си! Но не по начина, по който го правят други режисьори. Това е страх да не развалиш всичко.

Е, малко е неприятно да ставаш сутрин в 5,45 часа, да не говорим, че понякога ти е трудно кажеш имената на децата си, но… Весело е да се прави кино. Събирате се прекрасна компания, наоколо винаги има добри хора, които са готови да ти донесат сандвич и чаша кафе… Още помня как като момче берях малини за 35 цента на час и си мислех какъв да стана, като порасна. Веднъж попаднах в актьорски клас и си казах: „Я да опитам.” И опитах. Чиста случайност.

Преди се чудех – "Чакай малко, значи можеш да отидеш в колеж и да изучаваш театър? Да играеш в пиеси?" А когато възможността дойде професионално, си помислих, че съм спечелил от лотарията.

Киното е разказване на история с най-добрата техника, с която разполагаш.

Струва ми се, че задължението на актьорската игра в крайна сметка е точно да предаде човешките чувства, включително страдание и целия спектър на негативните емоции. Не съм сигурен дали подхождам точно за такива роли – по-интересно ми е да играя във филми, в които лошите неща се случват на добри момчета. Няма значение дали ще бъдат сломени от бедите, или ще преодолеят проблемите си – важно е зрителят да може да се припознае в тези персонажи.

Имам естествено добродушие, което се е превърнало в запазено марка, което обаче не се опитвам да използвам.

Ако ми предложат да бъда Ричард III или Яго, веднага бих приел. Но никога не са ми предлагали такива роли.

Днес проблемът на Лошия в киното е неговата липса на структура. Той трябва да е злокобен, манипулативен, лишен от нормално човешко поведение.

Не съм безразличен към политиката. Даже имам много конкретни интереси. Но през голямата част от времето това не е работа на никой, освен ако не дойдете вкъщи на вечеря.

Актьорите с политически възгледи с лопата да ги ринеш.

Радвам се, че не ми се наложи да се бия във война. Радвам се, че ни ми се наложи да използвам оръжие. Радвам се, че не са ме убили и че аз самият не съм убил. Надявам се, че и децата ми ще се радват на същите липси.

Писането в Туитър е като изпращането на готини телеграми до приятелите веднъж седмично.

В годината, в която съм роден – 1956, е имало бум на ражданията. Родени са много повече хора през 1956, отколкото в другите години. Ако бяхме поискали, можехме да смажем новото поколение.

Тъстът ми е от България и е избягал от комунистите през 1949 г., след което е отишъл в Америка. Смята я за най-великата страна в света. Успял е да купи къща за семейството си само с бакшишите от бара, в който е работел. Тъстът ми, е избягал от България и е отишъл в Америка, където е можел да чете всички книги, които е искал.

Най-горд се чувствам, когато порасналите ни деца идват при нас на вечеря. Хей, те искат да прекарват времето си с нас! Значи, че някакви неща сме направили правилно! Те не ни мразят!

Целите според мен – това е все едно при комунизма да се произведат 5000 трактора за една година! Не, не ми допада. Аз просто плувам по течението.

Никога не се предавай, защото не знаеш какво ще ти донесе приливът утре.

Мисля, че е по-добре да се чувстваш добре, отколкото да изглеждаш добре.

Ако си забавен, ако има нещо, което да те разсмива всеки ден, тогава си ок.

Tom Hanks in Apollo 13, directed by Ron Howard, 1995