The Cranberries са определяни за най-влиятелната ирландска група след U2 от списание Rolling Stone.
(O'Riordan performing in March 2010)
„Детството ми е пълно с тайни, но те са си само за мен“, каза Долорес О'Риърдън пред "Гардиън" през 1995 г. По това време тя и нейната банда The Cranberries бяха на върха на успеха си с продажби от над 40 милиона албума, а Долорес бе една от най-популярните женски вокали в англоезичния свят. Близо 20 години по-късно разкри, че е била малтретирана четири години след навършване на осемгодишна възраст от близък на семейството си. Вероятно по тази причина О'Риърдън прекара по-голямата част от живота си в зряла възраст, до внезапната си смърт в хотелската стая, в лутане между депресията и анорексията и огромния професионален успех, който постигна в областта на музиката.
Тя е едва на 21 години, когато групата й The Cranberries достигна топ 10 в САЩ с едва втория си сингъл „Linger“, който ги утвърди като водещи изпълнители в световен мащаб. В Обединеното кралство влиятелната музикантска преса ги заклейми като прекалено традиционни, но публиката бе очарована от мелодиите на групата и особено от вълшебния глас на Долорес; техният дебютен албум разби британските класации, а следващите три бях топ 10 хитове. Същото се случи и в останалата част на Европа, както и в Австралия. Долорес се превърна в символ на Ирландия и ирландската диаспора.
Бързият път към успеха на The Cranberries засилва „ужасната самоненавист“ на Долорес, което води до анорексия и емоционални сривове. Опитът за самоубийство през 2013 г. е последван от диагноза биполярно разстройство. Миналата година тя разпалено разказваше, че е била в „хипоманиакален епизод продължително време“, като това бе цитирано, когато тази нежна дама бе арестувана за нападение на служител на летище и стюардеса. Пред полицията крещи: „Аз съм икона! Аз съм кралицата на Лимерик!“ По-късно пред пресата заявява:
„Беше ми много трудно, когато починаха баща ми и свекърва ми – мисля, че депресията беше едно от най-лошите неща, които са ми се случвали.“
„Има две страни на биполярното разстройство – може да станеш екстремно депресиран и мрачен, да изгубиш интерес за нещата, които обичаш да правиш, или да станеш маниак. Често удрях дъното за по около 3 месеца. Когато си в мания, не спиш и изпадаш в страшна параноя. Опитах се да се справя с лекарства.“
В началото на 2017 година The Cranberries издадоха нов албум, но турнето в САЩ и Европа бе отменено през юли поради здравословни причини на О'Риърдън. В изявление от групата обявиха, че вокалистката им страда от „хроничен проблем с гърба“ и лекарите са я посъветвали да отложи своите участия и да си почине.
Долорес е родена на 6 септември 1971 в небогатото фермерско католическо семейство на Терънс О`Риърдън – фермерски работник, останал нетрудоспособен след инцидент и Айлийн Грийнсмит, занимаваща се с училищен кетъринг, в Лимерик, Република Ирландия. Тя е най-малкото от девет деца /две, от които умират в съвсем ранна възраст/. Учи в Лаурел Хил – римокатолическото училище на Лимерик. Още в ранното си детство пее в църковен хор. От петгодишна възраст свири на пиано и флейта, на 17 години започва да свири на китара и мандолина. Пише първите си песни на 12. Владее 4 езика - английски, галски, френски и италиански. От малка предпочита момчешките игри, като често заравя куклите си в градината. Прекарва повечето време с братята си, които слушат хеви метъл. Тази музика, в съчетание със свиренето на орган в църковния хор я подтикват да започне да преследва мечтата си да намери „група, в която няма граници и в която бих могла да пиша собствените си песни“. И я намира.
Парчето, с което The Cranberries стават световноизвестни - „Linger“ e една от най-нежните им песни. Китаристът Ноел Хоугън написва музиката още преди Долорес да се присъедини към групата. 18-годишната Долорес пише лириките към песента, в която, според думите й, се разказва за първата й целувка, случила се година по-рано.
Нейният уникален глас и композиторски талант извеждат групата на върха на музикалните класации и им носят огромна слава по цял свят. С тях се захваща бившият мениджър на Smiths Джеф Травис, като групата бива ухажвана от 32 музикални компании. Дебютният им албум Everybody Else Is Doing It, So Why Can’t We?, както и последващия многомилионен No Need to Argue от 1994 г. направиха Долорес толкова известна, че тя буквално имаше затруднения да излезе от хотелската си стая. Успехът на „Linger“ и следващият сингъл „Zombie“, написан в отговор на убийството на две момчета при бомбардировките през 1993 г. в Уарингтън и въртящ се безспир по MTV, засилиха усещането й за изолация.
Въпреки че поставят метална шина на крака й след катастрофа през 1994 г., тя не спира да обикаля света на турнета с групата си, като дори прави някои от концертите си в инвалидна количка. Това е и годината, в която се жени за Дон Бъртън, мениджър на Duran Duran. Изглежда, че голяма част от щастието й в последващите години се дължи на трите им деца – Тейлър, Моли и Дакота, и заради които тя решава да продължи да живее, след неуспешния си опит за самоубийство през 2013 година. Със съпруга си се развежда през следващата година.
След разпадането на групата през 2003 г. Долорес започва солова кариера. Тя записва песните „Ave Maria“ за саундтрака на филма „Страстите Христови“, „Mirror Lover“ за албума на немския електронен проект Jam & Spoon и песента „Pure Love“, в която пее в дует с известния италиански певец Дзукеро. 3 пъти участва в Коледните концерти, организирани от Папа Йоан Павел II, който нарича Долорес своя любима певица. Обявена е за патрон на дружеството по философия в престижния Тринити колидж в Дъблин. На 7 май 2007 г. излиза дебютният ѝ албум „Are You Listening?“. Работи с басиста на Smiths Анди Рурке по проект, наречен DARK, и е съдия в един сезон на ирландската версия на телевизионното предаване The Voice. През 2009-а The Cranberries се събраха отново за турне в САЩ.
Смъртта в хотелската стая в Лондон я завари по средата на опитите й да запише отново „Zombie“ с рок банда Bad Wolves. Целта й, казва тя през 2017 г., е да направи поне още един албум и да тръгне отново на турне: „Не съм правил много през последните пет години. Понякога минавате през периоди, в които не пишете музика, просто се занимавате с личния си живот.“ Сега целият свят скърби за нея, а ние си спомняме думите й:
„Ще живея така, както аз искам или изобщо няма да живея.“
Woodstock 1994 - Zombie - The Cranberries
Източник: theguardian.com
Снимки: Twitter, Wikipedia