(Апостол Карамитев и Невена Коканова в кадър от филма „Сватбите на Йоан Асен“, 1975 г., режисьор Вили Цанков)
Любов
С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Животът сякаш ни е даден, за да се борим за него. Над всичко поставям любовта. Винаги изненадана се спирам пред нея. Озарявам се от пламъка й. Любовта е в цялото човешко същество. Тя е задължителна. В живота любовта е трамплин, от който душата се възвисява. Тогава си по-талантлив, по-градивен. Любовта е велика работа. Тя наистина преобразява духа. Твърде изкушаващо е една актриса да говори за любов. Често мълчаливо пристъпвам към нея.
Принцип
Единственият принцип, на който те изневерявам: „Нищо прекалено, но всичко докрай!”. Това е изконен, библейски принцип. Откриеш ли го веднъж, трябва да си глупак, за да се откажеш от него. Особено днес. В какво ли можем да прекалим, когато джобът ни е празен до край. Аз нямам нищо „най”. Животът е непрестанен обмен. Ние не търсим очите на другия, страх ни е да го видим отвътре. Онези хора на село живеят простичко, спазват десетте Божи заповеди. Трябва да знаете: „Духът не умира от бедност”. А ние, знаем ли ги изобщо които са десетте Божи заповеди? Малко да се подчиним на християнския морал, обществото ни ще запее. Не го казвам като религиозен човек, а като българка, обикновен човек.
Сама
Не съм самотница. Аз съм сама, но с Познание. Знаеш ли колко гласове има Познанието? Гласовете на всеки, който ти е изменил, който те е предал. Тази самота е звучна. Мигът, когато изживееш раздялата с някого, е един кюртаж. Това е болка, разтрисане, но след това си на чисто. Аз обичам да имам приятелства на чисто.
Оцеляване
Имала съм и аз своето страдание. Месеци на безвремие. Но духът ми е оцелявал. Просто зная законите на съществуването. А може би духът ми е с по-светли краски. Усмихвам се на предизвикателствата. Имам и черти на характера, които са си моя същност и едва ли някога ще преодолея. Но се опитвам поне да ги туширам. Например, прекаленото доверие ме е довеждало до сривове. Но аз съм човек ощастливен от изкуството. Имам усещането, че никога не съм се разминавала с мечтите си. Мечтая само да не правя компромиси. За мен между изкуството и живота съществува само една единствена връзка - истината.
От книгата „Невена Коканова: Коя съм аз?”, Георги Тошев, Изд. Импулс
Снимка: Апостол Карамитев и Невена Коканова в кадър от филма „Сватбите на Йоан Асен“, 1975 г., режисьор Вили Цанков