Писмата на великите
Писмото, което 19-годишният руски композитор и пианист Шостакович пише на майка си малко след представянето на неговата Симфония № 1, която му донася и първия голям успех.
(Шостакович през 1925 г.)
Моя родна майчице, такова вълнение изпитвам в момента…
Вчера бе концерта. Много благополучно. Огромен успех. Когато се върна, трябва да поговоря с теб много по-подробно и спокойно, делово ще побеседваме.
Събирай, мила моя майчице, колкото можеш повече бодрост и гледай уверено на всичко с розови очила. Почакай мъничко. Не е дошло още нашето време. Но ние ще заживеем… Най-главното в живота са бодростта, радостта, енергията, творчеството, изкуството, духът. Ние сме богати на дух. Притежаваме духовен живот както никой друг.
Отдавна не съм получавал писма от теб. Какво се е случило? Дори сега да не можеш да пишеш, скоро ще се видим. Дръж се, майчице, за всичко радостно. Радостта е толкова много, че понякога не я забелязваме. Навсякъде трябва да има радост. Аз например, представих концерт и получих 20 рубли, - и радост, навсякъде и във всичко – почувствах радост.
Не ми се сърди за тия глупави размишления. Просто се радвам, че ще мога да донеса някакви пари у дома. С писмото ти пращам и програмата на концерта. Афишите ще взема със себе си. Интересно е, какви ще бъдат отзивите. Ругателни, навярно… Но това не бива да ни огорчава, в никакъв случай… Нека пишат, че Шостакович е бездарен, че творбите му, извини ме за израза, са г..на кучешки. Нека. Ние ще им покажем кои сме…
Крепко, крепко те целувам, целуни още Маруся и Зоя.
Д. Шостакович
Източник: izbrannoe.com
Снимка: Шостакович през 1925 г., bg.wikipedia.org
