„Крайната цел на всяка музика не трябва да бъде нищо друго освен прослава на Бога и освежаване на душата“ ~ Йохан Себастиан БАХ
A Music Party, 1864, by Arthur Hughes (1832-1915)
Избирайте укрепваща ума музика
Когато Монреалският университет проучил техниките за сканиране на мозъка, за да изучава мозъчната активност по време на музикални задачи, учените стигнали до заключението, че свиренето по ноти и изпълняването на музика „активират области във всичките четири дяла на мозъчната кора“ и „части от малкия мозък също се активират по време на тези задачи“. Чрез мозъчно сканиране учени в Лайпциг са открили, че музикантите имат по-дълъг слепоочен дял - област от мозъка, свързана с уменията за четене. Също така те имат по-дебело мазолесто тяло - нервните влакна, които свързват двете половини на мозъка. В Роуд Айлънд друго проучване показва, че последователното музикално обучение по изкуство и музика, включено в училищната програма, подобрява уменията по четене и писане на децата. Учени от Университета на Торонто са установили, че за една година децата, които ходят на уроци по музика, имат повишение на коефициента на интелигентност в сравнение с тези, които не ходят. Този напредък сякаш не бил свързан с музикалната надареност на децата. Именно музикалните им занимания, а не талантът имали значение.
Някои хора предпочитат да опростяват въпроса „какво е добра музика?“ като класифицират цялата религиозна или класическа музика като най-добрата. Обаче не е безопасно да правим прибързани заключения. Има много облагородяващи религиозни хвалебствени песни, но голяма част от музиката с „религиозен“ етикет е изпълнена с хипнотични, потискащи челния дял, повтарящи се ритми. Фактът, че една песен има претенциите за религиозност, не означава автоматично, че ще бъде добра за мозъка ви.
Прибързаните заключения не са безопасни и в царството на класическата музика. Историята докладва, че някои композитори на класическа музика са страдали от депресия или умствена нестабилност. Музиката е израз на емоция, което обяснява защо мрачните душевни състояния също могат да бъдат ясно изобразени в нехармоничен, рязък, дразнещ, прекален минор, или в тревожните композиции на умствено неуравновесени музиканти.
Най-добрата музика за максимално функциониране на психиката отговаря на няколко математически правила - правила, които карат ума да се чувства спокоен, насърчен и в безопасност. Бароковата класическа музика, която е организирана и мелодична, е един от жанровете, който отговаря на тези правила. Има нещо „усъвършенстващо“, успокояващо, добре премерено и организирано в „Канон“ на Пахелбел, което създава чувство на спокойствие и отмора в слушателите. За разлика от него музиката, която върви против правилата, може да доведе до нервно състояние на напрежение, потискане на челния дял или еуфорично пристрастяване.
Вероятно това е една от причините Библията често да говори за арфи във връзка с небесната музика. Арфите, които са мелодични и успокояващи, не могат да изненадат сетивата със завладяваща сила или ритъм. Една от любимите ми авторки пише за това каква може да е небесната музика. Тя описва прости песни на прослава, изпети с естествен тон (за разлика от удължени, провлечени тонове и оперно пеене), а също говори за думи, произнесени ясно, с музикален тон, изпети от сърце с дух, разбиране и посвещение. „Преобладаващият тон на небето е благодарственият дух“ - пише тя, и темите на песните са любов, прослава, възхвала на Бога и благодарности за невероятната красота на творението. Хвалебните песни са жива връзка с Бога, ефективно средство за съпротива срещу злото и ценен начин за внушаване на духовните истини в душата.
Добрата музика постига добро равновесие между основните елементи мелодия, хармония и ритъм, които са подчертани точно в този ред. Освен това е нужен синергизъм между видовете акорди. Прекалено голямото ударение върху увеличени или умалени тризвучия може да доведе до умствено напрежение и липса на яснота - факт, който джазовите музиканти разбират добре и прилагат с голям успех.
Освен това тактуването и темпото на ритъма, както и елементите на силата на звука и височината на тона засягат емоционалното въздействие на музиката. Макар че е възможно понякога красивата оркестрова музика да се отклони от естествения баланс, за да се изтъкне талантът на композитора или сръчността на музикантите, тя винаги трябва да се връща към равновесието.
Несъответствие между музиката и думите може да доведе до объркване. Въпреки значението на думите самата музика все пак е основното изразно средство. Влагането на религиозни думи в дискотечната музика не променя особено крайния резултат. Носителят на посланието е първо мелодията, а не думите. Това е една област, където кънтри музиката - с нейното печално ударение върху алкохолизма и брачната изневяра - се справя добре. Тъжната музика често съответства на печалния език.
Избрано от: „Изгубеното изкуство на мисленето“, Д-р Нийл Недли, изд. Нов живот, София 2018
Картина: A Music Party, 1864, by Arthur Hughes (1832-1915); chinaoilpaintinggallery
