Писателката Исабел Алиенде е на 71. Да, има няколко бръчки, но има и невероятна гледна точка. В тази откровена беседа, насочена към зрители от всички възрасти, тя говори за страховете си, свързани с остаряването и споделя, че възнамерява да продължи да живее със страст. Вижте какво има да ни казва тя.
На 71 години съм. Съпругът ми е на 76. Родителите ми са в края на 90-те си години, a кучето Оливия е на 16. Да поговорим за остаряването.
Нека ви кажа как се чувствам щом видя бръчките си в огледалото и осъзная, че някои части от мен са се отпуснали и не мога да ги открия там долу.
Мери Оливър пита в един от стиховете си: "Кажи ми какво смяташ да правиш с единствения си луд и скъпоценен живот?" Аз смятам да го живея със страст.
Кога започваме да остаряваме? Обществото решава кога сме остарели, обикновено около 65, когато получаваме медицински грижи, но всъщност започваме да стареем с раждането си. Остаряваме и в момента и всички ние го преживяваме по различен начин. Всички се чувстваме по-млади от истинската си възраст, защото духът никога не остарява. Аз още съм на 17. София Лорен. Погледнете я! Kазва, че всичко, което виждате, се дължи на спагетите. Опитах и аз така и качих 5 кг. не където трябва. Но отношението - остаряването е също и начин на мислене и здраве. Истинският ми учител по пътя на остаряването е Олга Мъри. Това момиче от Калифорния на 60 започва да работи в Непал за спасяването на малките момичета от домашно робство. На 88 тя е спасила 12000 момичета и е променила културата на страната. Благодарение на нея вече е незаконно бащите да продават дъщерите си в робство. Основала е също и домове за сираци и клиники за хранене. Тя винаги е щастлива и е вечно млада.
Какво загубих аз през последните десетилетия? Хора, разбира се, места и безкрайната енергия на младостта, започвам да губя самостоятелността си и това ме плаши. Рам Дас казва, че зависимостта боли, но ако я приемеш, по-малко ще страдаш. След един много лош удар неговата неостаряваща душа наблюдава промените в тялото с топлота и той е благодарен на хората, които му помагат.
Какво спечелих? Свобода - вече нищо не трябва да доказвам. Не съм заложник на идеята коя съм била, коя искам да бъда или каква очакват да бъда другите. Вече не се налага да се харесвам на мъжете, а само на животните. Продължавам да повтарям на супер егото си да се оттегли и да ме остави да се радвам на това, което все още имам. Тялото ми може и да се разпада, но мозъкът ми е цял все още. Обичам мозъка си. Чувствам се по-лека. Не нося яд, амбиция, суета, никой от смъртните грехове, които дори не си струват усилията. Чудесно е да се освободиш. Трябваше да започна по-рано. Чувствам се и по-спокойна, защото не се страхувам да бъда уязвима. Вече не намирам уязвимостта за слабост. И спечелих духовност. Осъзнавам, че преди смъртта беше в околността. Сега тя е в съседната къща или в моята. Опитвам се да живея осъзнато и да присъствам във всеки момент. Между другото, Далай Лама е от хората, които остаряват красиво, но кой иска да е вегетарианец и безбрачен?
Знаете ли, за суетна жена като мен е много трудно да остарява в тази култура. Вътрешно се чувствам добре, очарователна, съблазнителна, секси. Но никой друг не вижда това.
Нека ви запозная с Грейс Дамън. Тя е в инвалидна количка от шест години след ужасна автомобилна катастрофа. Казва, че няма нищо по-чувствено от един горещ душ, че всяка капка вода е благословия за сетивата. Не се смята за инвалид. В мислите си тя още кара сърф в океана. Етъл Сийдърман – енергична и обичана активистка там, където живея в Калифорния. Тя носи маркови червени обувки и мантрата ѝ гласи, че един шал е нещо хубаво, но по-добре да са два. Вдовица е от девет години, но не търси нова половинка. Казва, че има ограничен брой начини да се чукаш – е, не го казва точно така – и тя ги е опитала всичките. Аз, от друга страна, все още имам еротични фантазии с Антонио Бандерас и бедният ми съпруг трябва да се примири с това.
И така, как да запазя страстта си? Не мога да се заставя да имам страст на 71. Тренирам от известно време и когато ми е безинтересно и скучно, се преструвам. Гледна точка, отношение. Как тренирам? Като казвам да на всичко, което дойде – драма, комедия, трагедия, любов, смърт, загуби. Да на живота! Тренирам, опитвайки се да остана влюбена. Не винаги се получава, но не ме обвинявайте, че опитвам.
И накрая, пенсиониране на испански е jubilación. Jubilación. Празнуване. Платили сме дължимото. Дали сме своя принос към обществото. Сега е нашето време и то е чудесно. Ако не си болен или много беден, имаш възможност да избираш. Аз избрах да запазя страстта си, да оставя сърцето си отворено. Всеки ден работя върху това. Искате ли да се присъедините?
Снимка: imdb.com
