„Моята работа е да пазя живо съзнанието за човешкото в човека.“
Ромен Ролан (1866 - 1944) е сред онези писатели, за които литературата никога не е била само изкуство. За него тя е морален акт, позиция, начин да се защити човешкото достойнство в свят на насилие, войни и идеологически сблъсъци. Френски писател, есеист, музиковед и общественик, Ролан остава в историята като един от най-ярките хуманисти на ХХ век.
Той е носител на Нобеловата награда за литература за 1915 г., присъдена му „като признание за високия идеализъм на неговото литературно творчество и за съчувствието и любовта към истината, с които описва различни човешки типове“. Ролан се превръща в символ на хуманизма именно когато Европа губи моралните си ориентири.
♥ Живот и формиране
Ромен Ролан е роден в град Кламси, Франция. Следва в Париж, където изучава история, а по-късно и музика. Интересът му към музиката не е случаен – тя заема централно място в мисленето му за културата като универсален език. Той пише биографии на Бетовен, Хендел и Толстой, виждайки в големите личности нравствени ориентири за човечеството.
Още в ранните си години Ролан е убеден, че интелектуалецът носи отговорност не само към изкуството, но и към обществото.
♥ Литературата като вътрешна битка
Най-значимото произведение на Ролан е романният цикъл „Жан-Кристоф“ (Jean-Christophe, 1904-1912). В десет тома той проследява духовното израстване на един музикант, разкъсван между изкуството, обществото и собствената си съвест.
Героят на Ролан не е победител. Той е търсещ човек. И точно в това се крие новото разбиране за героизма:
„Герой е онзи, който вижда света такъв, какъвто е, и въпреки това го обича.“
(Jean-Christophe, т. IV, 1906)
Това е героизъм без патос – морална устойчивост вместо триумф.
♥ Интелектуалецът срещу войната
По време на Първата световна война Ромен Ролан заема позиция, която го изолира от голяма част от френската интелигенция. В есеистичния сборник „Над схватката“ (Au-dessus de la mêlée, 1915) той отказва да подкрепи която и да е воюваща страна.
„Истината не се подчинява на знамена.“
(Au-dessus de la mêlée, 1915)
За Ролан войната е провал на разума, а националната омраза – продукт на пропаганда:
„Народите страдат, но омразите се създават.“
(Au-dessus de la mêlée, 1915)
Тези текстове му носят обвинения в предателство, но и международно признание като морален коректив на епохата.
♥ Свободата не е лозунг
След войната Ролан все по-ясно формулира идеята си за свободата като вътрешен избор, а не политическа декларация. В сборника „Духът и действието“ (L’Esprit et l’Action, 1922) той пише:
„Свободата не е да правиш това, което искаш, а да не искаш онова, което те поробва.“
♥ Ромен Ролан днес
В свят на нови конфликти, поляризация и шумни морални присъди, Ромен Ролан звучи тревожно актуално. Той не предлага утешителни отговори, а настояване за лична съвест и отказ от колективна омраза.
В писмо от 1920 г. той формулира мисията си пределно ясно:
„Имам само един дълг: да поддържам жива човешката съвест.“
(Correspondance, 1920)
Източници:
Rolland, R. Jean-Christophe. Paris: Ollendorff, 1904-1912.
Rolland, R. Au-dessus de la mêlée. Paris: Paul Ollendorff, 1915.
Rolland, R. L’Esprit et l’Action. Paris: Albin Michel, 1922.
Rolland, R. Beethoven. Les grandes époques créatrices. Paris: Albin Michel, 1928.
Rolland, R. Correspondance. Paris: Albin Michel, 1950-1965.
