„Гласът на знанието ви казва какво сте и какво не сте. Обикновено гласът лъже, защото това е гласът на наученото от вас, а вие сте научили невероятно много лъжи, главно за себе си.“
An Old Man in an Armchair (1652) by Rembrandt
♥ Укротяване на гласа
В момента, в който сме се отделили от Бога, ние сме започнали да търсим Бога. За първи път сме започнали да търсим любовта, която сме повярвали, че не притежаваме. Започнали сме да търсим справедливостта, красотата, истината. Този стремеж е от хиляди години и хората все още се стремят към онова, което са били, преди да повярват в лъжите: истински, правдиви, любящи, весели. Истината е, че търсим своя Аз.
Знаете ли, Бог ни е казал истината: ако вкусим от дървото на знанието, ще умрем. Изяли сме забранения плод и сме мъртви. Мъртви сме, защото истинската ни същност вече я няма. Големият лъжец, принцът на лъжите, гласът в главата ни живее нашия живот. Може да го наречете мислене. Аз го наричам глас на знанието. Гласът на лъжеца говори на вашия език, но вашата цялост, духът ви и истината нямат език. Вие просто знаете истината; усещате я. Гласът на вашия дух се опитва да надделее, но гласът на лъжеца е по-силен почти през цялото време и привлича вниманието ви.
Вие чувате гласа - и не само един глас, а mitote, както го наричат толтеките. То е като хиляди гласове, говорещи едновременно. И какво ви казват тези гласове? „Внимавай. За кого се мислиш? Никога няма да успееш. Не си достатъчно умен. Защо да опитвам? Никой не ме разбира. Какво прави той? Какво прави тя? Ами ако той не ме обича? Толкова съм самотна. Никой не иска да бъде с мен. Никой не ме харесва истински. Чудя се дали онези хора не говорят за мен. Какво ще си помислят за мен? Виж колко несправедливост има в света. Как мога да бъда щастлив, когато милиони хора умират от гладна смърт?“
Гласът на знанието ви казва какво сте и какво не сте. Той винаги се опитва да проумее всичко. Наричам го глас на знанието, защото той ви казва всичко, което знаете. Казва ви гледната ви точка в нескончаем монолог. При много хора е дори още по-лошо, защото гласът не само говори нелепости; той съди и критикува. Постоянно сплетничи в главата ви за вас и за заобикалящите ви хора.
Обикновено гласът лъже, защото това е гласът на наученото от вас, а вие сте научили невероятно много лъжи, главно за себе си. Не можете да видите лъжеца, но можете да чуете гласа. Гласът на знанието може да идва от собствения ви ум или от околните. Може да е собственото ви мнение или мнението на някой друг, но емоционалната ви реакция на този глас е: „Злоупотребяват с мен“.
Всеки път, когато съдим себе си, намираме се за виновни и се наказваме, причината е, че гласът в нашата глава изрича лъжи. Причината за всеки конфликт с майка ни, баща ни, децата ни или любимия е, че и те, и ние вярваме в тези лъжи. Но не е само това. Когато вярваме в лъжи, ние не можем да видим истината. Затова правим хиляди предположения и ги приемаме за истина.
Едно от най-важните предположения е, че лъжите, в които вярваме, са истината! Например, вярваме, че знаем какви сме. Когато се разгневим, казваме: „О, такъв съм си“. Когато изпитваме ревност: „О, такъв съм си“. Когато мразим: „О, такъв съм си“. Но вярно ли е това? Не съм сигурен. По-рано предполагах, че аз съм говорещият, че аз съм казал всички онези неща, които не исках да казвам. Много се изненадах, когато открих, че не съм аз, а онова, което се бях научил да бъда. Бях се упражнявал и упражнявал, докато усъвършенствам изпълнението.
Гласът, който казва: „Такъв съм си“, е гласът на знанието. Това е гласът на лъжеца, който обитава дървото на знанието в главата ви. Толтеките го смятат за душевно заболяване, което е много заразно, защото се предава от човек на човек чрез знанието. Симптомите на болестта са страх, гняв, омраза, тъга, ревност, конфликт и разделение между хората. Пак ще повторя - тези лъжи контролират съня на живота ни.
Дядо ми го каза по най-простия начин: „Мигел, конфликтът е между истината и неистината“ и това не беше нещо ново. Преди две хиляди години един от най-великите учители, поне според моя разказ, казва: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Ев. от Йоана, 8:32). Свободни от какво? От всички онези лъжи. Особено от лъжеца, който живее в главата ви и постоянно ви говори. А ние го наричаме мислене! По-рано казвах на учениците си: „Това, че чувате глас в главата си, не означава, че той казва истината. Не му вярвайте и той няма да има власт над вас.“
Има един филм, който чудесно илюстрира идеята ми. Нарича се „Красив ум“. Отначало си помислих: „Уф, още един шпионски филм“, но щом разбрах, че главният герой е шизофреник, проявих по-голям интерес. Героят е умен човек, гений, но вижда несъществуващи хора. Тези хора контролират живота му, защото той се вслушва в мненията им и прави, каквото му кажат. Те го лъжат и слушайки какво му казват, той съсипва живота си. Той няма представа, че тези хора са халюцинации, докато съпругата му не го изпраща в клиника за душевно болни, където му поставят диагнозата „шизофрения“ и започват да му дават лекарства. Виденията изчезват, но лекарството има странични ефекти и той решава да спре да го взема. Без лекарството виденията се връщат и той открива, че наистина никой друг не вижда хората, които той вижда. Сега трябва да направи избор: да се върне в клиниката, да загуби съпругата си и да приеме, че е душевно болен, или да се изправи срещу виденията и да ги преодолее.
Когато най-накрая осъзнава, че хората, които вижда, не са реални, той взема много умно решение: „Няма да им обръщам внимание. Няма да вярвам на думите им“. Властта на виденията над него изчезва, когато той престава да им вярва. Чрез това съзнание той намира покой и след като години наред не им обръща внимание виденията почти престават да му говорят. Макар и да продължава да ги вижда, те не си губят времето, защото той вече не ги слуша.
Филмът е чудесен, защото показва, че ако не вярвате на гласа, той губи властта си над вас и вие отново ставате истински. Гласът в главата ви дори не е реален, но тиранично управлява вашия живот. Щом привлече вниманието ви, гласът ви кара да правите онова, което той иска.
Колко пъти се е случвало гласът да ви принуди да кажете „да“, когато всъщност сте искали да кажете „не“? Или обратното - гласът ви е накарал да кажете „не“, когато всъщност сте искали да кажете „да“? Колко пъти гласът ви е карал да се съмнявате в онова, което чувствате със сърцето си? Колко пъти от страх сте пропускали възможности да правите онова, което наистина искате да правите в живота си - страх, който е последствие от вярата в гласа? Колко пъти сте скъсвали с някого, когото наистина сте обичали, просто защото гласът на знанието ви е казал да го направите? Колко пъти сте се опитвали да контролирате любимите си хора, защото сте слушали този глас?
Можете да видите какво сте направили, следвайки указанията на гласа на знанието - следвали сте лъжите. Този глас ви кара да правите толкова много неща, с които не сте съгласни, точно като виденията на героя във филма. Единствената разлика между вас и онзи мъж е, че може би вие не виждате виденията, но чувате гласа. Той е непоносим, никога не замлъква и ние се преструваме, че сме психически здрави!
Очевидно е, че гласът на знанието е разказът, който говори самостоятелно. Щом някоя идея привлече вниманието ви, вашият разказ се насочва в съответната посока. После ви отвежда нанякъде без каквато и да било посока. Всяка идея се повтаря, а в главата ви толкова много идеи се надпреварват за вниманието ви, че гласът се променя всеки миг!
Аз сравнявам гласа на знанието с див кон, който ви води накъдето пожелае. Вие нямате контрол над този кон. Но ако не сте в състояние да го спрете, можете поне да се опитате да го укротите. Казвам на учениците си: „След като се научите да укротявате коня, ще го обяздите и мисленето ще бъде средство, което ще ви отвежда там, кьдето вие искате да отидете. Ако не вярвате на гласа, той става все по-тих и по-тих, говори ви все по-малко и по-малко, докато напълно спре да ви говори.“
Ако трябва да разговаряте със себе си, защо да не сте дружелюбни? Защо не си кажете колко сте красиви и прекрасни? Тогава поне ще имате някой, с когото да разговаряте, когато сте сами. Но ако гласът в главата ви е зъл и ви обижда, това изобщо не е забавно. Ако гласът ви казва лъжи, ако ви казва защо трябва да се срамувате от себе си или защо любимият ви не ви обича, тогава е по-добре да мълчите.
Ако не харесвате някого, можете да се отдалечите от него. Ако не харесвате себе си, не можете да избягате; вие сте със себе си, където и да отидете. Ето защо някои хора се опитват да се обезчувствят с алкохол или наркотици. Или пък преяждат или играят хазарт, за да забравят с кого са. Разбира се, това не действа, защото разказвачът преценява всяко наше действие и това води само до още срам и себеотхвърляне.
Преди много време престанах да слушам гласа на знанието. Спомням си, че излизах навън и си казвах: „Какви красиви облаци, какви красиви цветя, така хубаво ухаят“ - сякаш не го знаех! Вече не измислям разкази за себе си. Знам какво знам. Защо да си казвам нещо, което вече знам? Има ли смисъл? То е само навик. Не губя време и енергия да разговарям със себе си. Онзи постоянен глас вече го няма в главата ми и мога да ви уверя, че е прекрасно.
Нямате нужда от вътрешен диалог; можете да знаете, без да мислите. Да култивираш мълчалив ум е ценност, известна от хилядолетия. В Индия хората използват медитацията и повтарянето на мантри, за да спрат вътрешния диалог. Умственият покой е нещо невероятно. Представете си, че сте в обстановка, където има постоянен шум. Настъпва момент, в който дори не забелязвате шума. Знаете, че нещо ви тревожи, но вече не забелязвате какво е то. В мига, в който шумът спре, забелязвате тишината и изпитвате облекчение. Такова е усещането, когато гласът в главата ви престане да говори. Аз го наричам Вътрешен мир.
…Истината не се нуждае от ничия вяра. Истината си е истина, все едно дали вярвате в нея или не. Можем ли да кажем същото за лъжите? Не, лъжите съществуват само защото им вярваме. Ако не вярваме в лъжите, те просто изчезват.
Всеки ден Слънцето е в небето, все едно дали го вярваме или не. Земята е кръгла, дори и целият свят да вярва, че е плоска. Преди стотици години всички са вярвали в тази лъжа. Били са готови да се закълнат, че Земята е плоска, и са били убедени, че Земята е центърът на вселената, а Слънцето се върти около нея. Хората наистина са го вярвали; не са имали никакво съмнение по въпроса. Но само защото са вярвали, било ли е вярно? Не, но вярата в лъжите им е помагала да се чувстват в безопасност.
Хората вярват в толкова много лъжи. Някои от тези лъжи са толкова изтънчени и убедителни, че изграждаме цялата си виртуална реалност върху тях, без изобщо да забележим, че са лъжи. Лъжите, които вярваме за себе си, може да бъдат трудно забележими, защото така сме свикнали с тях, че ни изглеждат нормални.
Например, ако вярвате в широко разпространената лъжа „Аз не съм достоен", тази лъжа живее в ума ви, защото вярватев6 нея. Не вярвате на хората, които ви казват колко сте страхотни, а не им вярвате, защото сте убедени в противното. Вярата ви вече е вложена в убеждението, че това не е вярно; то е лъжа, но вярата направлява действията ви. Когато не се смятате за достойни, как се представяте пред другите? Притеснявате се. Как бихте могли да поискате нещо, след като не вярвате, че го заслужавате? Вие проектирате върху околните собствената си представа за себе си и това е, което другите вярват за бас. И, разбира се, те се държат с бас по съответния начин, което само засилва вашето убеждение, че не сте достойни. А каква е истината? Истината е, че сте достойни; всеки е достоен.
Ако вярвате, че не можете да имате любяща връзка, ще ви бъде според вярата ви. Ако смятате, че не заслужавате любов, дори любовта да е пред вас, вие просто не я приемате, защото сте слепи за нея. Виждате само каквото искате да видите и чувате само каквото искате да чуете. Всичко възприето е само допълнителна подкрепа за вашите лъжи.
Ако разбирате тези примери, можете да си представите на колко лъжи за себе си вярвате и на колко лъжи за родителите, децата, братята, сестрите и партньора си вярвате. Всеки път, когато ги съдите, вие давате израз на лъжовните убеждения във вашето лично дърво на знанието. Давате сила на тези лъжи и какъв е резултатът? Гняв, ревност, дори омраза. Тогава натрупвате емоционална отрова и в даден момент казвате нещо, което не искате да кажете.
Виждате ли заряда на онова, което споделям с вас? Можете да промените живота си, като откажете да вярвате в собствените си лъжи. Започнете с главните лъжи, които пречат на щастието и любовта ви. Ако престанете да вярвате в тях, те губят властта си над вас. Тогава ще си върнете вярата, за да я вложите в други убеждения. Ако спрете да вярвате в лъжи, всичко в живота ви магически ще се промени.
Избрано от: „Гласът на знанието“, Дон Мигел Руис, Джанет Милс, изд. „Кибеа“, 2006 г.
Картина: An Old Man in an Armchair (1652) by Rembrandt; commons.wikimedia.org
