Преди години вече покойната писателката и поетесата Мая Анджелоу научила, че единственият й син, Гай, трябва да се подложи на спешна операция. Преди седем години претърпял катастрофа и сега се били появили някакви усложнения. Затова Мая се помолила за чудо. Ето какво разказва тя.
Веднага заминах за Сан Франциско, за да бъда при Гай. Когато на другия ден операцията вече започна, отидох в Мисията Долорес да се помоля. И преди бях ходила там в тежки моменти - когато бях бременна с Гай и имах нужда да ми позволят да се запиша по-късно в програмата за лятното училище, за да си довърша гимназията. Помолих се тогава пред статуята на Света Богородица и молитвата ми се сбъдна. Сега се помолих за живота на сина си.
Когато шест часа по-късно се върнах в болницата, там ме очакваше лекарят на Гай.
– Успешно – рече той.
Точно тази дума исках да чуя най-много. Незабавно се обадих на сестра ми да й съобщя добрата новина. Гай се събуди малко след това. Тогава вече беше станало късно следобед и всичко вървеше добре. Останах в болницата да поговоря с него и после се върнах в хотела.
Към полунощ ми се обади лекарят:
– Госпожо Анджелоу – каза той, – Гай си отива. Върнахме го в операционната и май си отива. Стойте там и чакайте да ви се обадим.
Аз разбира се, не си останах в хотела. Моментално отидох в болницата, но не отидох в операционната. Вместо това отидох при неговата стая и обикалях из коридорите. Минавах край всички полуотворени врати и понякога както си стоях изведнъж имах чувството, че стоя върху мокър пясък, който се изплъзва изпод краката ми. Тогава казвах:
– ХВАНИ ЖИВОТА СИ. ДРЪЖ ГО ЗДРАВО. НЕ ГО ПУСКАЙ – казвах го силно, на глас.
Три часа вървях и говорих. Тогава се почувствах стабилна. Лекарите от операционната дойдоха.
– Госпожо Анджелоу – рекоха те, – много съжаляваме. Той е жив, но е парализиран от врата надолу.
– Да, ясно, разбирам – прошепнах аз.
Слязох в реанимационната и закрачих навън-навътре, докато синът ми се събуди. Към седем сутринта той отвори очи, влязох при него и го погледнах. Навсякъде по него стърчаха тръби.
– Мамо – рече той, – случи се това, от което най-много се страхувах. Парализиран съм.
– Така си мислиш – отвърнах аз.
– Аз съм ти единствено дете - продължи той, - и знам колко ме обичаш, но не желая да живея като говореща глава. Ако няма никакъв шанс да се оправя, много те моля, направи това, което никой не бива да моли майка си да направи.
По лицето му се стичаха сълзи.
– Ако няма шанс да се оправя, моля ти се, направи нещо и ме остави да си умра.
– В такъв случай - рекох, – ПЪЛНО ИЗЦЕЛЕНИЕ, ВИЖДАМ ПЪЛНО ИЗЦЕЛЕНИЕ. ВИЖДАМ ТЕ ДА ВЪРВИШ, ДА СТОИШ, ДА ИГРАЕШ БАСКЕТБОЛ И ДА ПЛУВАШ. А СЕГА ПРЕСТАНИ, СТИГА ТОЛКОВА. КРАЙ.
Точно това казах. Гай взе да се смее.
– Мамо, моля ти се, не си изпускай нервите. Тук има много болни хора.
Лекарите влязоха да поговорят с мен.
– Госпожо Анджелоу, Гай е преживял осем часа с кръвен съсирек в гръбначния стълб. Гръбначният мозък е толкова нежен, че не смеем да дишаме покрай него. Гай никога повече няма да се движи.
А аз им рекох:
– Не ви питам, казвам ви. Моят син ще излезе на крака от болницата и благодаря на Бога за това – още сега!
Един от лекарите понечи да каже:
– Всички трябва да ... А аз отвърнах:
– Вие нищо не можете да ми кажете. Аз отивам толкова надалеч, че вас там въобще ви няма!
И на всеки час след това повтарях:
– ПЪЛНО ИЗЦЕЛЕНИЕ. БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ. ИСКАМ ГО ЗА СИНА СИ БЛАГОДАРЯ ТИ. ПЪЛНО ИЗЦЕЛЕНИЕ.
Следващите два дни бях доста заета. Обадих се на Доли Макфърсън, избраната от мен посестрима, и тя събра от мое име цялата ни молитвена група в църквата. Имахме и една посестрима еврейка, която свика хората си в синагогата, Една приятелка католичка пък свика хората от своята енория.
– Идете и съберете всички – рекох. – Направете каквото можете.
На втората нощ лежах на кушетката в чакалнята при реанимащшта, когато сестрата влезе при мен и рече:
– Госпожо Анджелоу, Гай си размърда пръстите на крака.
Двете заедно отидохме в стаята на Гай. Тя вдигна одеалото и аз видях как Гай си размърда пръстите на крака. Аз казах:
– БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ! НЕ ТИ ЛИ ГО ПОИСКАХ И ТИ НЕ МИ ЛИ ГО ДАДЕ. БЛАГОДАРЯ ТИ. БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ!
На другата сутрин, когато влязох да видя Гай, той рече:
– Мамо, благодаря ти за вярата. Ще изляза на крака от тази болница.
И точно това и стана няколко месеца по-късно. Знам, че молитвата може да промени нещата. Знам го. Не се съмнявам. Знам.
Мая Анджелоу
Снимки: eurweb.com, vogue.com
