Кобо Абе е литературният псевдоним на Кимифуса Абе. Често е сравняван с Франц Кафка. Кобо Абе е роден през 1924г. в Токио, но израства в Манджурия, където баща му преподава в медицинско училище. През 1941г. се връща в Япония и от 1943г. учи медицина в Токийския императорски университет. След кратко прекъсване, по време на което пътува до Манджурия, той се дипломира през 1948г., но никога след това не работи по специалността си, тъй като изцяло се отдава на литературни занимания.
Кобо Абе е един от най-значимите автори и един на ХХ век. Често определян като ярък представител на сюрреализма и фантастиката. Темите в творбите му засягат изолацията, празнотата в съвременото общество и човешкото поведение. Ярко потвърждение и пример за творческите му постижения в това отношение е филмираният му роман "Жената в пясъците". Романът е преведен и на български език. Други книги на Абе, издавани на български, са "Чуждо лице" и "Изгорената карта".
Освен с проза, Кобо Абе се е занимавал и с драматургия - много от пиесите му са поставяни в най-големите световни театри. През 60-те години, в сътрудничество с режисьора Хироши Тешигахара, прави филмови адаптации на няколко свои книги. През 1973г. основава собствен театър в Токио, където режисира пиеси и прилага авангардните си виждания за театъра.
Кобо Абе смятал, че: "неподвижността, не значи бездействие, а активност, такава, каквато е и смъртта..., неразделна част на Вековечието..." Защо Япония е такава, каквато я виждаме сега? – питал той и сам отговарял, – защото съдбата на една страна, не зависи само от това, какво вършат с нея историческите събития, но и от това, какво не вършат. Този вид, наглед пасивна дейност, хората в зависимост от представите и интересите си наричат щастие...или нещастие. Япония е щастлива страна". През 1992 година Кобо Абе е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 69 години в Токио през 1993г., без да успее да получи наградата си.
Самотата е незадоволена жажда за илюзии.
Да бъдеш свободен означава да бъдеш и самотен.
Всеки има своя собствена философия, която не е вярна за някой друг.
Ако нямаше риск от наказание, бягството нямаше да носи такова удоволствие.
Хората като мен, на които все нещо им липсва, са податливи към това да станат хапливи критици.
Самоубийството е бягство от живота. А какво е животът? Бягство от смъртта.
Рибата, която не хващаме, винаги е най-голяма.
Загубата започва със страха от нея.
Не виждам причина да продължавам да пиша. Нито съм убил някой, нито мен са ме убили. Повече няма какво да се обяснява.
Това, което имаме предвид, когато казваме "ужасно състояние", е състояние, което ние намираме за ужасно.
Бъдещето винаги ще бъде проекция на настоящето.
Нищо не е по-непохватно от проява на човечност от страна на врага.
Нещо, което не можем да си представим като човешко преживяване, винаги ще ни плаши.
Един от критериите на цивилизацията на едно общество е броя на неудачниците в него.
Любовта е това, което остава след процеса на елиминация.
Източник: lira.bg
Снимки: pinterest.com
