(13 април 1906г. - 22 декември 1989г.)
Някога опитай. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.
Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света.
Какво знам за човешката съдба? Бих могъл да ви кажа повече за репичките.
Ако не знаеш къде си в момента, значи си мъртъв.
Моите грешки са моят живот.
Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.
Ти си на Земята. За това няма лек.
Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.
Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.
Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.
Може би най-добрите ми години са зад мен. Когато е имало шанс за щастие. Но аз не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който гори в мен сега.
Не, не съжалявам за нищо, всичко, за което съжалявам, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.
Сътворението на света не се е състояло веднъж завинаги, а се състои всеки ден.
Всеки може да се извърне настрани и да не гледа, но кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?
Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.
Да намери форма, която да съпътства бъркотията - това е задачата на твореца сега.
Това, което има да се каже, е толкова малко, че трябва да се казва все в излишество на това, което се цели...
Къде съм аз – не зная, никога няма да разбера; в тишината, която не познаваш, ти трябва да продължиш. Аз не мога да продължа. Аз ще продължа.
В пейзажа на унищожение прецизността е проява на божественост.
Нищо друго няма значение, само писането. Нищо друго не си заслужава...отпечатък върху тишината.
Поетите са сетивността, а философите разумът на човечеството.
При липсата на друга алтернатива, слънцето изгря върху нищо новото.
Краят е в началото, при все това ти продължаваш.
Аз използвам думите, на които си ме научил. Ако те не значат нищо вече, научи ме на други. В противен случай ме остави да мълча.
Ти плака за нощта – тя падна. Сега плачи в мрак.
Всичко, което искам, е да си седя на задника, да пускам газове и да си мисля за Данте.
Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.
Снимка: Samuel Beckett, 1977; commons.wikimedia.org
