Всяка от тези истории е истинска. Малки късчета любов, които ни напомнят, че светът в който живеем е пълен с неочаквани добрини. Не губете своята вяра, животът е чудо.
- Днес се навършват 5 години от мига, в който взех от приюта куче, осъдено на смърт чрез евтаназия. Страдам от неврологично заболяване, което причинява припадъци. Вярвате или не, но моето куче предусеща кога това предстои да се случи. То започва да лае силно и аз успявам да се подготвя. Животът, който аз спасих веднъж, днес ме спасява всеки ден.
- Преди 28 години един пожарникар ме спаси от горящия ми дом. Тогава той получи тежки травми на крака и лекарите казаха, че никога вече няма да ходи като преди. Но днес, той остави своите патерици и бавно заведе нашата дъщеря до сватбения олтар.
- Днес, на своя рожден ден, получих по пощата плик, в който беше портфейлът, който загубих миналата седмица. Всичко си беше непокътнато – парите, лични документи. А имаше и бележка – "Честит рожден ден!".
- Вчера на опашката на гише "Паспортни снимки" срещнах 90-годишна дама. Беше там, защото й предстоеше да посрещне своя достолепен юбилей далече, далече – щеше да участва в африканско сафари. А нямаше задграничен паспорт.
- Получих писмо от своя съпруг. Той е на военна служба в друга страна. В писмото беше написано: "Липсваш ми не просто ти, липсват ми миговете, в които сме заедно". Никога преди не съм чувала такива думи..., но разбрах какво чувства моя любим мъж.
- Днес на пътя се натъкнах на забавна случка. Водачът на един автомобил изхвърли някакъв боклук през прозореца, а мотоциклетистът зад него спря и го двигна. На следващия светофар, той го настигна, почука на стъклото му и му връчи боклука обратно.
- Днес поисках от дядо съвет, свързан с отношенията в любовта. Той каза: „Знаеш ли, тогава когато престанах да търся онази, истинската жена и реших да бъда мъжът, който наистина съм, при мен дойде твоята баба и ми каза: "Привет!".
- Днес, духайки неимоверното количество свещи на тортата си, моята 100-годишна баба погледна всички нас – 27-те деца, внуци и правнуци и ни каза: "Вижте, какво е започнало от мен. Това е семейството. Толкова се гордея, че съм част от вашия живот."
- Днес покрай мен мина една жена с две кучета на повод. Едното нямаше краче, другото си беше нормално – но куцаха и двете. Попитах жената какво се е случило с тях. Тя се усмихна и ми обясни, че палето, което куца е пострадало в кучешки бой, а второто куца като него, за бъде съпричастно към недъга на другарчето си.
- Моят 11-годишен син научи езика на глухонемите, защото неговия приятел от детството е роден с такъв проблем. А аз съм толкова щастлив, виждайки как тяхната дружба става все по-голяма с годините.
- Догато си седях на балкона, видях как по плажа се разхожда влюбена двойка. От начина, по който вървяха, смееха се и се държаха за ръце, се разбираше, че са луди един за друг. Когато приближиха, с удивление разпознах в тях своите родители. Кой да знае, как преди 8 години те едва не се разведоха!
- Днес е 50-та годишнината от нашата сватба, а тя ми се усмихна и ми каза: "Жалко, че не те срещнах по-рано!".
Източник: AdMe.ru
Илюстрация: Hope by melezartworks - deviantart.com
