За човешките души, оковани във веригите на собствените им желания, за робството на чувствата и бича на илюзиите, за смисъла на страданието, в което всеки сам се дави и изплува и философията на човешката природа – мисли на английския писател и драматург Съмърсет Моъм – цинични, пестеливи, истински.

Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.

Жестоко е да откриеш посредствеността си, когато е вече късно. Не ставаш с по-добър нрав от това.

Винаги ме е удивявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои известни личности, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен.

Единственият начин да завоюваш нечие сърце е да се оприличиш с този, чиято любов искаш да заслужиш.

Илюзия е, че младостта е щастлива, илюзия на онези, които са я загубили; младите страдат от безброй лъжливи представи, които са им били внушени, и всеки път, щом се докоснат до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на заговор, защото книгите, които им се дават да четат – минали през подбор и затова пълни с идеализирани представи, както и нещата, които чуват от по-възрастните – хора, гледащи назад към миналото през розовата мъгла на забравата – ги подготвят за един недействителен живот. Те трябва сами да открият, че всичко прочетено и чуто е лъжа, лъжа и само лъжа, и всяко откритие е още един гвоздей, забиван в тялото им, разпънато на кръста на живота. Но странно – всеки преживява това горчиво разочарование, а после на свой ред допринася за изграждането на илюзии, несъзнателно тласкан от непреодолима вътрешна сила.
("Души в окови")

Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.

Малко здрав разум, малко търпимост и малко чувство за хумор – и можеш да се устроиш на тази планета доста уютно.

Трагедията е, че ние никога не достигаме желаното.

Човек не действа по определен начин, защото мисли по определен начин, а по-скоро мисли по определен начин, защото е създаден такъв. И истината няма нищо общо с това. Няма истина. Всеки е философ сам за себе си.
("Души в окови")

На света няма нищо по-леко от това да понесеш стоически чуждите несгоди.

Лесно е да бъдеш мил с тези, които са ти безразлични.

Не е вярно, че страданията облагородяват характера. Понякога това може да направи щастието, но страданията в повечето случаи правят човека дребнав и отмъстителен.

Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях – отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.
("Души в окови")

Жената привлича мъжете, като играе с очарованието си и ги задържа използвайки пороците им.

Само две неща на света оправдават човешкото съществуване – любовта и изкуството.

Хората не се нуждаят от причина, за да направят нещо – трябва им оправдание.

Нищо не остава без последствия. Хвърлете камък в езерото и вие вече малко сте променили вселената.

Гениалността не е нищо по-различно от безкрайна работоспособност.

Човек може да постъпва както иска, ако е готов да понесе отговорност за това.

Снимкa: LIFE