Приказка за волята и неволята

В стари, стари времена, когато хората се появили на земята, в най-високото царство на планетата се родили две сестри-близначки. Кръстили ги Воля и Неволя. Баща им се казвал Избор, майка им – Съдба.

– Вие сте родени с мисията да помагате на хората! – казала Мъдростта – тяхната кръстница-орисница, когато се надвесила за първи път над креватчето на новородените. – Но още днес ще бъдете разделени и няма да можете да се срещате, докато всяка от вас не успее да се запознае с всички хора на земята.

Волята била изпратена да живее на върха на една планина, а Неволята – на дъното на една пещера. И като всички близначки, Волята и Неволята се усещали, дори и от голямо разстояние. Волята усещала, когато Неволята е уморена или затруднена. Неволята усещала, когато Волята е щастлива или разочарована. И като всички разделени близначки копнеели да се срещнат. Затова тръгнали по белия свят да изпълняват мисията си – да се запознават с всички хора. Първоначално, Волята ходела при тези, които я викали. Това били хора борбени, решителни, упорити. С нейна помощ те постигали целите си. Неволята тръгнала да посещава страхливите, пасивните, обезверените, за да им помага. Те я викали, само че не съзнавали, че я викат с мисленето и действията си (или по-скоро с бездействието).

Дошло време Волята да посети тези, които била посетила вече сестра й, а Неволята – тези, които вече познавали Волята. И тук започнало трудното. Имало много хора, които пъдели Волята от живота си и отказвали да се запознаят с нея. Тези пък, които си въобразявали, че могат да избегнат запознанството с Неволята, най-много я привличали. Много хора не разбирали, че Неволята ги преследва, за да им помогне и да ги накара да извикат Волята. Други пък, не разбирали, че и само с воля не може да се живее и не искали да я пускат да си тръгне от домовете им. Разкъсвали се Волята и Неволята. Искали да си изпълнят мисията – да се запознаят с всички хора на земята. Но много от хората били още глупави. Някои проумявали, че трябва да се запознаят и с двете, но докато последният човек на планетата не го разбере, Волята и Неволята постоянно ще се разминават, кръстосвайки милиарди животи, и ще продължават да се търсят, докато и последният човек не позволи и на двете да го посетят.

... А какво ли ще стане, когато един ден това се случи и двете сестри-близначки Волята и Неволята, най-после се срещнат и запознаят? Ще бъде денят на голямото съединение на мъжкото и женското, на силното и слабото, на черното и бялото, на крайното и безкрайното...

Мадлен АЛГАФАРИ, "Приказки за пораснали деца"

149237 Преглеждания
В този ред на мисли