Голямата мечта на Парцалев беше някой от изтъкнатите ни режисьори да направи филм по книгата на Сервантес „Дон Кихот". И в този филм Парцалев да играе самия Дон Кихот. Той копнееше за тази роля, считаше я за ролята на живота си. Една вечер Парцалев беше в приповдигнато настроение и сподели с мен, че се подготвя снимането на такъв филм в киноцентъра „Бояна". Тъй като никога не се предлагаше на режисьорите, той ми каза, че искрено се надява да бъде избран за ролята на Дон Кихот. Това, което го успокояваше беше, че той отговаря на много от характеристиките на героя - висок, слаб, по своему чаровен и леко грозноват. Парцалев се подготвяше с години за тази роля, препрочиташе книгата и запаметяваше фрази от нея. Той имаше изключителна памет. Дори през 1977 година, при едно посещение в Испания, се беше снимал със статуите на Дон Кихот и Санчо Панса. Но въпреки всичко, той не бе предпочетен, филмът се засне, но без негово участие.
След години се появи и мюзикъла на Сатиричния театър „Човекът от Ламанша" с режисьор Уляна Матева. Наистина му дадоха ролята, но с осакатен текст. Колкото и да се опитваше да направи образа по-жив и интересен, Парцалев нямаше успех, защото и музиката, макар и на композитора Димитър Вълчев, не бе добра. Така неговата голяма мечта, още от детските му години, не можа да се осъществи с този несполучлив спектакъл. Една зимна вечер Парцалев взе книгата на Сервантес, целуна я и я затвори. Сълзи пробляснаха в очите му. Повече никога не видях книгата нито в ръцете му, нито в дома му. Такъв беше този „Дон Кихот".
***
Домът на Парцалев беше неговата крепост. Последният апартамент, който Парцалев обитаваше преди да почине, беше на бул. „Ленин" (сега „Цариградско шосе") №39. Жилището бе собственост на г-жа Елеонора Събчева, дъщеря на Известния тенор Събчо Събев. Парцалев живееше тук под наем от 1979 година. Противно на много приказки по негов адрес той никога не е имал собствено жилище.
Апартаментът му беше като музей на старинни предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво, в един ъгъл се виждаше една огромна, добре подредена библиотека в шест реда, със ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван Базовите 22-тома, Смирненски в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и 22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др.
Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин, върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални старовремски чинии, два часовника, единият - на стената, а другият - с голямо махало, поставен на пода стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше голяма квадратна черна маса със шест стола. Сред антиките се открояваше още един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи.
В дома на Парцалев негова снимка нямаше. Единствено, над леглото му, в спалнята, имаше голям негов портрет, изработен от сухи разноцветни листа, подарен му от работниците в цигарената фабрика в Хасково. А в един ъгъл, до черния скрин се виждаше снимка на куче боксер със сбръчканата физиономия на стар комик и печални очи, изпълнени с преданост.
Ако сте гост в този дом, съхранил всичко от старо време, ще ви се предложи освен гласа на Парцалев, още чаша уиски от реномирана марка „Балантайн" или „Джони Уокър". Чашите също ще са старинни, а ледът ще бъде донесен лично от домакина в красива кристална купа.
Малко известен факт е, че Парцалев много обичаше цветята. Той имаше собствена теория, че ако погалиш едно цвете, то по-бързо ще разцъфти.
- Нямат нужда само от поливане - казваше ми той. - Имат нужда от милувка и от нежност.
Спомням си, бяха му донесли от Тунис една палмичка, която той посади в малка саксия. Но дръвчето трудно вървеше. Парцалев я премести до леглото си и щом отвореше очи, а също и преди сън, я погалваше. Учудено го гледах и си мислех, че това са някакви фантасмагории. Но наистина палмата започна да се съживява, да расте и тогава разбрах смисъла на неговите думи.
***
Времето тече. Изменят се нравите и отношенията между нас, хората. Талантът на Парцалев, неговата следа в театъра бяха забравени. Малцина отиват на неговия гроб, а още по-малко говорят за него. Когато ми стане мъчно за моя приятел Парцалев, отивам сам на неговия гроб, запалвам му една свещичка, оставям цветя, защото той ги обичаше и естествено - уиски с малкото му шишенце, което пазя все още в себе си.
Избрани откъси от „Тъжният клоун", автор Илия Ангелов
Снимки: sdtrb-sofia.com
