Наскоро списание „The millions" обяви най-добрите книги на столетието. В подготвянето на класацията са взели участие някои от най-изявените журналисти, критици и писатели от всички краища на света, а самото гласуване протече в специално създадена за случая група във Facebook.
Ето кои са най-добрите книги в топ 10.
1. „Мидълсекс" – Джeфри Юджeнидис
Странен роман... И в същото време лиричен, носталгичен, изпълнен с любов към живота, към хората, към корените...
Създаден на прехода между две столетия, „Мидълсекс" поразява с необятното въображение на своя автор. Необикновената сага е разказана от един хермафродит, наследник на гръцки емигранти, потърсили спасение от турските зверства в далечна Америка. Това е поетична и красива изповед, наситена с неподражаема интелигентност и невероятно чувство за хумор. Читателят, посегнал към този роман, става свидетел на дисекцията на търсенията, радостите, тежненията и откритията на главния герой – роден като момиче, 14 години по-късно тя/той се превръща в момче.
Наистина странна история на пръв поглед. Но още от първите страници се потапяме в един магически, вълшебен свят, където откровено се говори за кръвосмешения, любов, изгубени самоличности и търсещи души. Свят, в който всеки от героите търси и открива своето място и своето късче щастие... Свят, в който, за да успееш, трябва да се приемеш такъв, какъвто си, и сключвайки примирие със самия себе си, да продължиш напред...
(У нас книгата се разпространява от издателство „Жанет-45", може да я намерите в книжарници „Хеликон")
2. „Краткият чуден живот на Оскар Уао" – Джуно Диас
Джуно Диас (1968) е роден в Доминиканската република и отраства в Ню Джърси. Завършва Рътгърс колидж. Автор е на сборника с разкази Drown /1996/, който се превръща в безпрецедентен хит в Съединените щати и е обявен за събитие от литературната критика. Романът "Краткият чуден живот на Оскар Уао" - малка шеметна енциклопедия на доминиканската история, американската латино имиграция и света на страстните любители на комиксите и научната фантастика, написана на няколко гласа и на два езика - излиза единайсет години по-късно и печели ред отличия.
Казват, че идва от Африка и е донесено тук с виковете на робите; че е предсмъртно проклятие на таиносите, изречено при загиването на един свят и раждането на друг; че е зъл демон, промъкнал се в Творението през отворената на Антилите врата към ада. В общ смисъл "фуку американус", накратко "фуку", е проклятие или зла орис, но се употребява най-вече като "проклятието и злата орис на Новия свят".
Но както и да се нарича и откъдето и да произлиза фуку, никой не се съмнява, че пристигането на европейците в Испаньола е пуснало проклятието на свобода и оттогава газим до шията в лайна. Санто Доминго може и да е неговата изходна точка, мястото, от което е проникнало на този свят, ала всички ние сме негови деца, без значение дали го осъзнаваме или не.
Предполагам вече сте се досетили, че и аз си имам фуку история. Ще ми се да можех да кажа, че е най-добрата - фуку номер едно, - но не искам да лъжа. Моята не е най-страшнта, най-ясната, най-болезнената, нито пък е най-красивата.
Просто е тази, дето ме е сграбчила за гушата.
(Изд. Жанет 45, в книжарниците на „Хеликон")
3. „2666" – Роберто Боланьо
„2666" - един от знаковите романи на епохата, безспорен шедьовър. „2666" е гигантска човешка трагедия във времето и пространството, изтъкана от насилие и престъпления, безразличие и корупция, интелектуални търсения и разруха. Историята на разочарованието от света, превъплъщенията на неотменното, на човешкото. Боланьо не е мизантроп, нито циник. В „2666" той е дълбоко и безнадеждно разочарован.
Романът печели множество литературни награди: Наградата на град Барселона (2004), наградата на Саламбо (2005), Наградата за художествена литература на Американската асоциация на литературните критици (2--9).
(Изд. „Рива")
4. „Облакът атлас" – Дейвид Мичъл
Един от най-забележителните постмодерни гласове в литературата на XXI век, Дейвид Мичъл съчетава приключенско повествование с типична за Набоков страст към загадките, наблюдателност в изграждането на героите и вкус към философските и научните разсъждения в традицията на Умберто Еко, Харуки Мураками и Филип К. Дик. Резултатът е блестяща и оригинална литература, колкото дълбока, толкова и занимателна. „Облакът атлас" се състои от шест истории, наредени една в друга като кукла матрьошка, които превеждат читателя през различни времена и места – от XIX век в далечния Тихи океан до постапокалиптично бъдеще на Хаваите. В хода на повествованието Мичъл разкрива каква е връзката между отделните герои, как се преплитат съдбите им и как душите им се носят във времето и пространството като облаци в небето.
(Изд. „Прозорец")
5. „Пътят" – Кормак Маккарти
„Пътят" е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг – дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.
„Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем."
Дейли Мейл
„Пред нас е творението на един велик американски писател. Въпреки мрачната си образност, божественият език на „Пътят" отвежда двете вплетени души на героите отвъд мрака. Маккарти продължава да носи огъня."
(Изд. „Новелон")
6. „Изкупление" – Иън Макюън
В най-горещия ден от лятото на 1935 г. тринайсетгодишната Брайъни вижда как по-голямата й сестра Сесилия съблича дрехите си и се гмурва във фонтана в градината на тяхното имение. До фонтана, наблюдавайки, стои нейният приятел от детските години Роби, завърнал се наскоро, също като Сесилия, от следването си в Кеймбридж.
Още преди края на деня животът и на тримата ще се е променил безвъзвратно. Роби и Сесилия ще са прекосили граница, която дори не са си представяли в началото, и ще са станали жертва на въображението на по-малкото момиче. Брайъни ще е станала свидетел на мистериозни събития и ще е извършила престъпление, което цял живот ще се опитва да изкупи. „Изкупление" е най-доброто постижение на Макюън. Брилянтно и изключително грабващо в своето описание на детството, любовта, войната, Англия и нейните класови разслоения, а в центъра му е едно дълбоко – и дълбоко затрогващо – изследване на срама и прошката, на изкуплението и трудното покаяние.
Иън Макюън (р. 1948) – най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци – е автор на десетина романа, сред които „Откраднатото дете", „Амстердам", „Невинният", „Изкупление", „Неумолима любов" (ИК „Колибри" – 2005). Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата „Съмърсет Моъм". Следват три награди, сред които и „Букър", за която Макюън е номиниран четири пъти последователно. А романът „Изкупление" получава 4 награди – истински рекорд. „Събота" (ИК „Колибри" – 2007) също е номиниран за "Букър" и е отличен с една от най-старите и престижни британски награди за литература, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз". Много от произведенията на Макюън са филмирани.
(Изд. „Колибри")
7. „Поправките" – Джонатан Франзен
Cлед петдесетгодишна „кариера" като съпруга и майка Инид Ламбърт иска да се позабавлява, като събере семейството си за една последна Коледа в родния дом. Робувала цял живот на представата за „порядъчност" и скланяла глава пред тесногръдите мнения на провинциалната си среда, жизнерадостната Инид с всички сили се мъчи да си затвори очите пред случващото се: къщата се руши, паркинсонът превръща съпруга ѝ в изкуфял дъртак, най-големият ѝ син Гари се старае да убеди себе си и жена си, че не страда от клинична депресия, брат му Чип се опитва да си уреди комфортно съществуване чрез участие в абсурдна, но изненадващо печеливша финансова пирамида в Прибалтийските републики, а сестра им прахосва младостта си в обречена връзка с женен мъж. В увлекателната ту забавна, ту смешно-тъжна история Франзен успява да пресъздаде пъстрата картина на живота в навечерието на спукването на балона на „най-дълго продължилия икономически разцвет" при президента Клинтън и малко преди суровата действителност да внесе своите „поправки" в илюзиите на американския стремеж към щастие.
(Изд. „Колибри")
8. „Gilead" – Мерилин Робинсън
Двадесет и четири години след първия си роман Marilynne Робинсън се завръща с една интимна история на три поколения от Гражданската война на ХХ век: История за бащи и синове и духовните битки, които все още бушуват в сърцето на Америка.
Gilead е носител на наградата Пулицър за фантастика 2005.
9. „Бели зъби" – Зейди Смит
Красивата британката Зейди Смит (р. 1975) е издала четири романа: „Бели зъби" (2000), „Мъжа с автографите" (2002), "За красотата" (2008) и „NW" (2012), но вече се счита за една от значимите съвременни авторки. Печели наградата „Ориндж„, литературното списание „Гранта" (което отскоро излиза и в България) я включва в списъка си на 20 от най- добрите млади автори, а „Бели зъби" е в топ 100 на списание „Таймс" за англоезични романи за годините от 1923 до 2005. Независимо от успехите си, тя смята за едно от правилата за писане „Не бъркай почестите с постиженията." Обучава се в университета Кеймбридж. Съпругът й Ник Леърд е поет, чийто стихове Зайди включва в романите си. В момента двамата са се установили е Ню Йорк, където тя преподава и пише сборник с есета озаглавен „Моралността на романа" или как да се проваляме по- добре. Зейди Смит има невероятната способност да описва герои от всякакви поколения, идентичности и минало. Дори част от героите й да са чернокожи, техните преживявания са универсални. Писането й е реалистично и амбициозно, а в ядрото му най- често е семейството.
10. "Кафка на плажа" – Харуки Мураками
След „Норвежка гора" и „Спутник, моя любов" това е третата книга на световноизвестният японски писател Харуки Мураками, с която се среща българският читател. Магичен, хипнотичен, „Кафка на плажа" е „роман на посвещаването", в който с безкрайно изящество и удивително въображение се разгръщат цялата дълбочина и стилно богатство на автора. Произведение от висока проба, което се нарежда сред най-добрите образци на „образователния роман" в световната литература. Кафка Тамура, син на известен скулптор, напуска дома си в Токио, за да избяга от ужасното предсказание на баща си. Старият и простодушен Наката, който убива напълно непознат човек, също решава да хване пътя, покорявайки се на непреодолим вътрешен подтик. Увлечени в мащабна одисея, в едно кошмарно пътуване из лабиринтите на човешката душа, двамата герои се сблъскват по пътя си с хора и котки, с риби, които падат от небето и с много други привидно невероятни неща и събития. Докато не станат накрая свидетели как съдбите им неумолимо се преплитат и не открият собствената си истина.
След появата на романа на японския пазар, издателите създават специален сайт, на който читателите могат да задават въпроси на Мураками относно многопластовото повествование. И той наистина написва над 1200 отговора. В друг англоезичен сайт авторът заявява, че ключът към разбирането на книгата се крие в многократния й прочит. „Кафка на плажа - твърди той - съдържа не една гатанка, но аз не давам отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си."
Роден през 1949 г. в Киото, Харуки Мураками завършва успешно литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Още първата му книга „Чуй как пее вятърът (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.
Харуки Мураками бе обявен за лауреат на тазгодишната награда „Франц Кафка", която ще се връчи официално на 28 октомври, чешкия национален празник, в старото пражко кметство. Самата награда е умалено копие от статуята на Франц Кафка в Прага - дело на чешкия скулптор Ярослав Рона, и е с парично изражение 10 000 долара.
(Изд. „Колибри")
