От сиропиталището до самоусъвършенстването – това е пътят на д-р Уейн Дайър, превърнал се в мъдър съветник на милиони хора със своите книги, вдъхващ надежда по техните пътища. За справедливостта на Вселената, за любовта като сила, за страданията, които сами си причиняваме и благодарността като висш израз на приемане – споделено от д-р Дайър.

Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.

Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.

Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.

Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.

Вместо да бъдеш против злото, просто бъди за любовта.

Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?

Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.

Чудесата се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.

Не искай нищо и ще получиш много.

Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.

Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.

Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те са такива.

Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.

Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.

Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.

Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.

Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.

Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!

Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.

Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.

Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.

Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.

Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.

Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.

Причината за нашите страдания е умът ни – умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.

Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.

Откажи се от нуждата. Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.

Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.

Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.

Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.

Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.

Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.

Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.

Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.

Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за невъзможното и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.

За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.

Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.

Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.

Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.

Получаваме само онова, което желаем да приемем.

Снимка: goodreads.com