Той има характерно, особено лице. Роден е с парализа в долната лява част. Като малък говорел неясно. Като по-голям никой не е искал да го наеме за роля. Стига дъното на отчаянието, когато без подслон и пари, спи на автогарата с верния си приятел – кучето Бъткъс. И е принуден да го продаде за 25 долара на непознат – за да има пари за храна. Историята на Силвестър Сталоун е история на битки – от началото, до края. Мъж, който отказва да се предаде. Мъжът, който вдъхновен от друг голям биткаджия – Мохамед Али, пише сценария на култовия филм „Роки" за 3 денонощия и тръгва да го предлага на продуцентите. Най-добрата оферта, която получава е за 350 000 долара за сценария и 35 000 долара, за да играе в главната роля. Първото нещо, което прави Слай – да откупи вярното си куче Бъткъс от човека, на когото го е продал. То участва рамо до рамо с него в лентата, която разбива боксофис класациите по света и донася печалба от над 200 милиона долара. Сниман за 28 дни, „Роки" триумфира с 3 награди Оскар, а Силвестър Сталоун споделя: „Не е важно колко силно си бил удрян, а дали имаш силата да се изправиш и да продължиш напред – в това е победата". Роден на 6 юли 1946 г.
(Sylvester Stallone in First Blood, 1982)
Когато бях на 11 си счупих ключицата – скочих от покрива на триетажната ни къща в Мериленд. Представете си, какво съм имал в главата – да скоча с чадър, надявайки се да полетя. Нищо не стана, а аз паднах в бетонна яма пълна с вода – моя баща строеше в беседка за барбекю. Когато се приземих, той излезе на прозореца, видя ме да лежа в ямата с чадър, закрепен на шията и каза на майка ми – „Това момче никога няма да стане президент. Родила си идиот!". А аз отвърнах: „Същото са казвали и за Едисон, татко".
Моята майка ме смяташе за хулиган. Тя имаше спортна зала и самата вдигаше тежести. Когато сметнеше, че се държа нагло, тя ми прилагаше всички техники от борбата, а после ме мяташе на коленете си и ме биеше с метлата. При това съвсем не на шега.
Майка ми има изключително ярък и динамичен живот. На младини е работила като циркова актриса, тя е първата жена, поне по мой спомен, която е водила бодибилдинг шоу по телевизията – това беше през 1950 г. Освен това е прекрасен астролог, гадае на ръка и дори изобрети рампологията – гадаенето на задник. Ние винаги сме имали много близки отношения, но аз все пак не съм й разрешавал да ми гледа на задник - предполагам твърде мръсни предзнаменования би видяла.
Снимах се гол. Тогава нямаше какво да ям, изгониха ме от квартирата и 4 нощи подред прекарах на автогарата - за да не ме приберат ченгетата и в опит да поспя поне малко. Книгите си прибрах в сейф. Бях напълно отчаян. Затова, когато прочетох във вестника обявата, която предлагаше 100 долара, реших че това е подарък от съдбата. Това, че трябваше да се събличам, мен не ме вълнуваше особено – не ставаше дума за порнография. Когато си гладен, правиш това, което обичайно никога не би направил. Смешно е, колко разтеглив е моралът, когато става дума за оцеляване. Но още по-смешно е, когато стоиш пред камерата и се опитваш да убедиш себе си, че се занимаваш със сериозна работа. Мислех си: „Е, това навярно е истинско изкуство". Така или иначе, трябваше или да се снимам, или да ограбя някого. Бях на ръба на пропастта. За 2 дни снимки, получих 200 долара и се изнесох от автогарата.
Когато бяха малки, дъщеричките ми не знаеха какво работя. В една училищна анкета бяха написали, че играя голф и прекопавам градината.
Актьорството храни само егоцентричната ми страна. Харесва ми да се видя на екрана. Но не винаги, и не дотам, че да се налага да ходя на психиатър. Режисурата е друга, многопланова работа. А писането за мен – това е почти чиста еротика. Когато в главата ми идват добри идеи или фрази, мога да скоча от бюрото и да направя колело от екстаз. Един сценарист създава работа за 300 човека и развлечение за милиони други. Е, тогава, кой е главния герой във филма?
Когато снимам филм всеки ден се храня с едно и също. Сутрин – салата с риба тон или пиле със зеле, и това е. Обед – телешко с ориз или риба с ориз, или стек с ориз. Това така ми е дотегнало. Боже, колко ми е дотегнало...
Когато станеш богат и знаменит, ти се отдалечаваш от реалността. Между теб и истинския живот винаги има хора, които се грижат за проблемите ти, следят за твоето щастие и безопасност. А когато в живота ти се случи нещастие, разбираш, че никаква слава не може да те защити от него.
(Dolph Lundgren and Sylvester Stallone in Rocky IV, 1985)
(Sylvester Stallone and Kurt Russell in Tango & Cash, 1989)
Искам да ме запомнят като човек, който има смелостта да преодолява трудностите и да променя обстоятелствата. Моята догма – винаги да бъда настойчив и упорит.
Всички правим грешки. Оглеждам се около себе си и виждам хора на моята възраст, а в очите им горчивите мисли: „Изживях не този живот, който исках, а сега мога единствено да кажа, че никой не ще и да ме чуе". И аз съм се чувствал по този начин и ако това не може да бъде преодоляно, то може да те убие.
Не мисля, че човек трябва дабъде измъчван, спиран или лишаван от любов. Но зная от опит, че ако той има всичко в излишък, няма да развие нито съзнанието си, нито ще почувства глада и беззащитността, без които е невъзможно да пишеш и твориш. Повечето писатели и художници не са доволни от творбите си. Представете си, че сте отрасли в дом, пълен с любов и грижовност, там, където са ви казвали, че сте най-добрият. Тогава, откъде ще се сдобиете с мотивация да правите каквото й да е по-голямо?
Щастливата жена – това е щастлив живот. Нужни ми бяха 30 години, за да стигна до това. Когато се готвите да спорите за нещо, убедете се най-напред, че поводът за това е по-сериозен от дистанционното за телевизора. Сега зная, какво означава да имаш великолепна жена. Сега мога да пиша, мога да мисля и чувствам, че има какво още да доказвам.
Славата ми хвърляше твърде голяма сянка, а моя син страдаше от това. Обвиняваше ме за всичките си неудачия. Мислех си: „Господи, така той ще се погуби!". Той избра ролята на жертва и ще изгори в нейния огън, и никой няма да успее да го спаси. Винаги съм се старал да бъда добър с него, но му казвах още: „Знаеш ли, момчето ми, животът не е в това, колко силно удряш, а след какви удари оставаш на крака. Не можеш цял живот да прехвърляш отговорността на другите хора. Само страхливците правят това". (Синът на Сталоун – Сейдж умира през 2012 г.)
Аз съм роден критик. Имам собствено мнение за всичко. Длъжен съм да имам. Онзи, който няма собствено мнение, нека заминава в Тибет и да пее мантри.
Снимки: imdb.com