На 18-ти юли се навършват 138 години от рождението на певеца на българското село

Само преди няколко дни един възстаричък човек, като се запозна с мен, заприказва:
Вие нали бяхте приятели с бай Пелинко? И аз му бях приятел... Е, славен човек беше той! С него повече от двайсет години сме правили рибарлък... Се му съм се чудил: голям човек, книгите му по цяла България – мало и голямо ги четат, а пък нему хич не му личеше... Ей такъв, обикновен човек, като мене.
Прав беше човекът. За него по нищо не е личал големият Елин Пелин. Та сам Пелин не обичаше с нищо да сочи себе си като „бележит човек". И в младите си години, в ония години на широкополите шапки и летящите вратовръзки, на лули от морска пяна и тънки тръстикови бастунчета, Елин Пелин се е обличал с простата елегантност на интелигент, без естравагантности, без контене, но и без небрежност и бохемщина. Така се обличаше и до края на живота си. Как би могъл моят познайник да забележи особеното у Елин Пелин? Този мой познайник с право можеше да се смята за приятел на Пелин. Един от стотината от рибарството, лова, филателията, пътуванията.".
Из „Моят приятел Елин Пелин" , Змей Горянин

Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.

Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.

Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.
От „Пророк"

Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.

Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри.

Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.
От „Гераците"

Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.

Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.

Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.

Писателят се ражда с прочетените книжки.

Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.

Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога ... Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!"
От „Напаст божия"

Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко... Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има... А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно... Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?"
От „Кал"

Снимка ~ presa.bg; заглавна - Елин Пелин със семейството си