Писателят Джеф Фостър за покоя в разгара на бурята
Разруши в мен всичко, което се нуждае от разруха. Укрепи това, което има нужда от устои.
Използвай ме. Твори ме, рисувай ме с всяка капчица върху платното на живота. Помогни ми да живея пълен и неповторим живот, да бродя из гората по пътеки, невървяни преди мен.
Научи ме да обичам по-дълбоко, отколкото съм мислел за възможно. Изправяй пред лицето ми всичко, от което отвръщам поглед.
Помогни ми да бъде по-смирен, спокоен, и напълно да приема онова, с което все още воювам.
Ако сърцето ми е затворено и свито, покажи ми как да го открия, без да го насилвам.
Ако все още съм вкопчен в нещо, помогни ми да го пусна.
Дай ми проблеми, борба и непреодолими препятствия ако щеш, стига те да ми донесат още по-дълбоко смирение и доверие в живота.
Помогни ми да се смея над своята сериозност. Позволи ми да открия хумора в тъмнината.
Разкрий ми дълбокото чувство на покой в разгара на бурята. Не крий истината от мен. Никога.
Нека благодарността бъде мой водач. Нека прошката стане моя молитва. Нека този миг бъде мой постоянен спътник.
Позволи ми да виждам лицето ти във всяко лице. Позволи ми да почувствам Твоето топло присъствие в моето собствено.
Подкрепяй ме, когато съм слаб. Дишай, когато не мога да дишам. Позволи ми да умра жив, а не да живея мъртъв.
* Джеф Фостър е роден през 1977 г. в Лондон. Изучавал е астрофизика в Кембридж, а в средата на 20-те си години изживява мъчителен период на депресия. Това е времето, което ражда идеята за духовно просветление, а Джеф се отдава на своите дълбоки житейски търсения. Автор е на книги, посветени на вечните въпроси за човешкото съществуване, какво има отвъд Пробуждането и има ли край духовното търсене.
Източник: ADME Ru
Снимки: soundstrue.com, findhorn.org
