Моята майка ми каза,
когато срещна някой, когото харесвам,
да го попитам три неща:
- от какво се страхува?
- обича ли кучета?
- какво прави, когато вали дъжд?
От тези три въпроса, най-важен е първият – така каза мама.
„Те със сигурност се страхуват от нещо, скъпа. Всички се страхуваме...
Ако не се страхуват от нищо, тогава и в нищо не вярват".
Аз те срещнах в неделя, точно след църквата.
Един поглед и сърцето ми пропадна в стомаха като в огромна бездна.
На втората ни среща, те попитах от какво се страхуваш.
„Паяци, най-вече. Да бъда сам. Малки деца – например такива, които току що са се научили да блъскат други дечица на площадката. О, и да, и от Космоса. По дяволите, Космоса".
Попитах те, дали обичаш кучета.
„Имам три".
Попитах те какво правиш, когато вали.
„Спя, най-често. Понякога сядам до прозореца и гледам състезанието на дъждовните капки. Правя заслон от найлон в задния двор за всички бездомни и беззащитни животни. Оставям им храна, правя им място, където да спят.
„А ти, сега ти кажи?" – попита ме мен.
Аз ли?
Аз се страхувам от всичко.
От дупката в озоновия слой.
От съседката ни, която никога не се усмихва на кучето си.
И най-вече от всички тайни, които правителството крие от нас.
Обичам кучетата толкова много, представа си нямаш...
Спя, когато вали дъжд.
Иска ми се да кажа на всички, че ги обичам.
Искам да открия всички бездомни животни и да ги заведа у дома.
Искам да се събудя в косите ти и
да ти направя гадно кафе,
да те целуна по врата
и да рисувам глупави фигури по гърба ти.
И никога вече не искам да задавам тези въпроси на някой друг...
Caitlyn Siehl
Снимка ~ feedinspiration.com
/* Кейтлийн е на 21 години, отраснала е в малко градче до Ню Джърси. В момента е студентка по кино и журналистика в Rutgers University. Голямата й мечта е да стане сценарист на филми. Нейните стихове са изключително популярни сред младите хора в САЩ./
