Има много неща, които може да направи режисьорът, когато избере да работи с един текст. Обикновено спектакълът е танц между словото и това, което се случва отвъд него, но понякога авторите с няколко думи успяват да стигнат до нещо съкровено, до нещо, което влиза директно в сърцето на човек и остава там завинаги. А режисьорът може единствено да се наслаждава на избора си на текст.
(Александрински театър, сцена от комедията "Ревизор", 1839)
§ ТРУМАН:\
В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си...
Яна Борисова, „Хората от Оз"
§ АКТЬОРЪТ:
Ние сме актьори – ние сме обратното на хора!
Том Стоппард, „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви"
§ МАКБЕТ:
...Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл...
Уилям Шекспир, „Макбет"
§ ЕСТРАГОН:
Такъв съм. Или забравям веднага, или никога.
Самюъл Бекет, „В очакване на Годо"
§ АННА:
Има някои неща, които си спомняме, дори никога да не са се случили.
Харолд Пинтър, „Стари времена"
§ ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ:
На кого се смеете? На себе си се смеете!
Николай Гогол, „Ревизор"
§ ЖОЗЕФ:
Адът – това са другите.
Жан-Пол Сартр, „При закрити врати"
§ КРЕОН:
...Никой няма по-свещено задължение да спазва закона от този, който го създава...
Жан Ануи, „Антигона"
§ БЛАНШ:
Понякога... Има Бог... Толкова бързо!
Тенеси Уилямс, „Трамвай „Желание"
§ НИНА:
Ако някога ти потрябва животът ми, ела и го вземи.
Антон Чехов, „Чайка"
Автор Никея Петрова
Източник: www.lovetheater.bg
Снимка: humus.livejournal.com
* В материала е използван преводът на „Макбет" от Валери Петров, всички останали чуждоезикови пиеси са преведени от английски от автора на статията.
