„Робърт Де Ниро е причината да стана актьор. Двамата споделяме общ рожден ден. Моята и неговата майка са уверени, че 17-ти август е рожденият ден на Боговете".
Мога да опиша детството си с една фраза – Хъкълбери Фин със сърф.
Моят баща беше герой от войната. Той беше и много повече – герой на живота. Чарлийз /Терон, с която Шон Пен доскоро имаше връзка/ често ми казва, че иска нейният син най-напред да бъде добър човек. Не е важно къкъв ще стане – актьор, активист, ядрен физик – той трябва първо да бъде добър човек. Моят баща беше такъв.
Бях доста срамежлив в детството си, но това никак не ме смущаваше. Не се чувствах изолиран от останалите деца. Винаги ме канеха на купони - аз ходех, а там с никого не разговарях.
Какво означава да бъдеш знаменитост? Питайте красивите момичета от Ню Йорк, Ел Ей или Рим? Те искат да те вкусят. Изпиват те с поглед. И това се случва от толкова много години. И не е свързано с понятието знаменитост. Това говори само, че хората имат доста сериозни лични комплекси.
Звезда – това е онзи, който отива на работа в Universal Studios с договор, за да учи всичко – от танцуване на степ до озвучаване на анимационни филми – да оре като бик. Ето, такъв човек заслужава званието „звезда".
Днес мнозина се оплакват – колко знаменитости се развеждат, заради интернет. И всички тия хора разсъждават за защитата на личното пространство. Лично прострнаство?! Хайде стига! Вашето лично пространстнво не струва пукната пара! Защото ако струваше, вие нямаше да си купите това списание. Искате лично пространство? Аз самият се опитвам да си го извоювам откакто навърших 20.
Аз, както и вие, сме една от малкате точици, която се виждат от прозореца на самолета. Осъзнавам това всеки ден. И ми харесва да мисля така.
Преди много пътувах из страната. Още като получих шофьорската си книжка, пътешествията се превърнаха в моя страст. Можех да пътувам по цял ден – стига да го позволяваха обстоятелствата. Но днес времето е друго, не като преди – навсякъде висят знаци – прави това, не прави онова. Навсякъде има табели – в магазините, по оградите, навсякъде. Това вече не е същата свободна страна, която беше преди.
В Испания всички спазват сиестата. В страната с невероятна икономическа криза, никой не работи през август. Никой. Дори сервитьорите са в отпуск и заминават на почивка със семействата си. И не е важно, колко много тези хора се нуждаят от пари. Нима това не е вдъхновяващо? У нас няма такова нещо. Ние сме просто cool. Това е цената на капитализма.
Ние вече не знаем, какво означава да си патриот без да напудрим мозъците си и раздухаме въпроса, че сме номер едно в света.
Живеем в пуританско общество от лицемери. И това невероятно ме разстройва - дотам, че чувствам ненавист към собствения си живот.
Кръгът ми от приятели доста се стесни. Мнозина ги обичам, те до ден днешен са ми скъпи, но аз вече не общувам с тях както преди, защото някъде в живота, нашите пътища се разделиха. Когато казвам, че моите най-близки приятели са далече, това е самата истина.
Ненавиждам думата „хуманност". В Хаити ме обвиняваха за това, че не се грижа за китайците, които идваха за органи на мъртви хора, жертви на катастрофи. На това отвръщах така – тук имам 72-ма души, които ще живеят, ако аз навреме ги откарам в болница, и ако вие откриете 5-6 трупа, чиито органи възнамерявате да продадете в Китай, то аз лично нямам никакво време за това – опитвам се да помогна на живите. По техни думи, това не било хуманно. Е, ще го преживея...
Ние имаме минута, за да живеем на тази земя. Странно е да мислим, че можем да променим нещо.
Напоследък разбрах нещо интересно – днешните актьори искат все по-малко да зависят от режисьора. Съвременната култура им внушава грешна представа за тяхната работа, и сега те мислят, че всичко което трябва да пряват е да изразят спонтанните си чувства пред камера. Пълни глупости.
В един момент реших да зарежа киното и 5 години никъде не се снимах. Веднъж при мен дойде Дъстин Хофман и ми каза: „Не си приключил с нищо, просто си разочарован". Да, той уцели право в целта. Тогава сам започнах да пиша сценарии и да правя филми.
Ставайки режисьор, аз открих свободата, която търсех, когато бях актьор. Сега предпочитам да съм сценарист и режисьор, защото сам създавам света и атмосферата, в която ми предстои да живея през следващите няколко години.
Работата не е в това, дали харесваш своя персонаж. Дали ти е удобно в неговата кожа. В „Пътят на Карлито" и „Убийството на Никсън", например, аз се чувствах ужасно в ролята си. Беше ми трудно... Но днес приемам тези моменти като трудности, които съм търсил, от които съм имал нужда.
В добри отношения съм с първата си жена. И мога са споделя, че общувам с втората си жена и децата съвсем нормално. Щастлив човек съм.
Моите деца са актьори. Те са талантливи и щастливи млади хора. Радвам се, че имат здравословно отношение към славата.
Обикновено по време на развод се опитваш да нараниш бившата си половинка. Но после виждаш всичките си провали по отношение на тази жена, на този брак, на приятелството – и към себе си, също. Защото не е важно коя е била или не е била тя, за щастие или нещастие тази жена е била част от живота ти и ти разбираш, че тя няма отношение към твоето собствено развитие като личност. Всичко зависи от теб самия.
Ние презираме нарцисизма, който ни заобикаля, защото го виждаме в себе си. Нашата култура празнува всичко, освен скромността.
Удивен съм, че съм влюбен. По много причини. Не съм добър в математиката, но тук е ясно като две и две – на 53 години, най-сетне започваш да разбираш защо си нещастен в отношенията си с жените. Някой навярно ще кажат, че е твърде късно. Но точно сега аз усещам онова дълбоко и истинско чувство. И това е някак романтично – не искаш да го загубиш...
Аз съм просто поредният идиот, който си мисли, че е добър човек.
Sean Penn Salutes Robert De Niro at the AFI Life Achievement Award
Sean Penn winning Best Actor for "Milk"
Снимки ~ esquire.co.uk, theredlist.com,tmagazine.blogs.nytimes.com, epacha.org, europe1.fr
