Робърт Де НИРО ~ Роден на 17-ти август, 1943 г.
Много отдавна, още в детството си, когато посещавах театралната школа, директорът ме попита: „Е, защо си решил да станеш актьор?". Аз наистина не знаех какво да му отговоря, затова нищо не казах. И тогава той ми викна: „За да се научиш да се изразяваш, глупако!". И аз кимнах: „Да, разбира се, точно за това е".
Има определена комбинация от анархия и дисциплина в начина, по който работя.
Талантът – това е най-вече умението да направиш правилния избор.
Тези, които говорят не знаят, а онези които знаят, никога няма да кажат. Ето така се въртят нещата.
Имам лоша памет. И не обичам, когато ми напомнят за това.
Обичам да ходя на театър. Там никой не ме безпокои. Дори не винаги ме разпознават.
Най-неприятното в професията на актьора е това, че хората са твърде учтиви с теб. Например, разговаряш с някого, и всички кимат и се съгласяват – дори ако говориш чудовищни глупости. А всъщност човек има нужда от някой, който да му казва онова, което не иска да чуе.
Най-много от всичко, в работата си ценя възможността да живея чужди животи и никога да не плащам за това.
Бих дал всичко на света за това, да се науча да различавам добрите съвети от лошите.
Обичам, когато децата дават съвети. Не, не винаги се съгласявам с тях. Но просто тази ситуация ми харесва.
Докато не опиташ, няма да разбереш. Ето това казвам на своите деца.
Има хора, които ще ви убеждават, че драмата – тя е лесна, а комедията – сложна работа. В последните години играх в няколко комедии, и потвърждавам, че това не е вярно. Когато се снимаш в драма, по цял ден се опитваш да убиеш някого - или нещо подобно. А в комедията, от теб се иска просто да идеш на снимачната площадка, да покрещиш в продължение на един час на Били Кристъл, и после си свободен.
Винаги съм се чувствал длъжник на Копола.
Все още не съм намерил време да изгледам всичките си филми един след друг. Всъщност, аз изобщо не обичам да гледам своите филми. От тях ми се доспива.
Стува ми се, че хората не само промениха климата на планетата, но и направих нещо с времето. Не сте ли забелязали? В днешно време 10 години минават така, както по-рано минаваха три.
Така или иначе, няма да успея да прочета всички книги, които ми се иска да прочета. Затова по-добре не ми задавайте този въпрос.
Предпочитам да нямам излишни вещи. Колкото повече неща притежаваш, толкова повече енергия губиш за тях.
Никога не съм харесвал Лос Анджелис. Това е единственият град, където съм съгласен да отида едва след като са ми платили за това.
Имам италианска кръв – но не съм изцяло италианец. Аз съм и малко холандец, малко французин и малко германец. Но имам италианско име, и затова съм свикнал да се асоциирам именно с италианското в мен.
Днес се смея повече, отколкото в младостта си. Струва ми се, че вече не съдя хората така строго.
Няма по-важно от това, да спреш да се страхуваш. Но не бива да бъркаме смелостта с безразсъдството.
Наскоро четох, че според последни проучвания, жените се чувстват много по-удобно, разсъбличайки се пред мъжете, отколкото мъжете, събличащи се пред жените. Според мен, всичко е съвсем просто – жената винаги гледа на мъжа оценяващо, а мъжът гледа на жената с благодарност.
Завиждам на Дъстин Хофман. Той може да бъде и забавен, и умен едновременно. Това при мен никога не се е получавало.
Снимки ~ www.hedislimane.com
