Пътят, по който не тръгнах

Лирично от американския поет Робърт Фрост

Два пътя в леса разделени видях,
ала не можех да тръгна по двата.
Бях пътник единствен, там дълго стоях,
единия с поглед надолу следях
гръб как извива навътре в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор почтен
и с повече право сторих навярно.
Той искаше работа - цял затревен,
па макар и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ сутрин там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за друг ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води винаги. Сам
не вярвах обаче, че ще се върна.
Това ще разказвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя веднъж разделени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.